Той е един от изтъкнатите военачалници на България, воюва в три войни, но не умира на бойното поле, а в атентата на църквата “Св. Неделя”. генерал – майор Иван Стойков (1866-1925).
Той е роден на 7 февруари 1866 г. в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско. Завършва Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894).
Служи като командир на рота в 4-и конен полк, старши адютант във 2-ра конна бригада, командир на 4-и конен полк (20 януари 1906 – 24 януари 1907), началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1909). През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) команда 1-ва конна бригада (октомври-ноември 1915), конната дивизия (ноември 1915-май 1916), 2-ра конна дивизия (май 1916 – 1917) и 9-а дивизия област (1917 – 1918). Ръководи бойните действия на 1-ва конна бригада за овладяването на върховете Букова глава, Копиляк и Елата, при Враня, Прищина, Велика планина и р. Жеговица, като не допуска вклиняване на противника между 1-ва и 2-ра армия (октомври – ноември 1915 г.). Под негово командване конните полкове участват в свободата на Велес, Прилеп, Битоля и Охрид (октомври – ноември 1915 г.).
След войната преминава в запаса (1918). Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.
На изображението: Генерал-майор Иван Стойков, худ. Димитър Гюдженов