Генерал-лейтенант Тодор Георгиев (1882 – 1971)

Генерал-лейтенант Тодор Георгиев (1882 – 1971) е роден на 7 февруари в с. Чешнегирово, Пловдивско. Първоначалното си образование се получава в родното си село, а впоследствие учи в Асеновград и гимназия в Пловдив.

Завършва Военното училище в София (1902). Същевременно е назначен като субалтерн офицер в 6-а рота на 9-и пехотен пловдивски полк. След спечелване на конкурс през 1908 г. е изпратен в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия. Завършва пълния ì курс (1911), завръща се и продължава да служи в 9-и пехотен пловдивски полк, като е причислен към Генералния щаб.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) като адютант в щаба на 2-ра армия. През периода 27 април 1913 г. – 11 август 1913 г. е помощник-началник на Разузнавателната секция при щаба на 2-ра армия, след което – до март 1914 г. – офицер за поръчки към щаба на 2-ра военноинспекционна област в Пловдив. От 20 август 1914 г. поема нова длъжност – командир на рота в 27-и пехотен чепински полк.

Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) – първоначално като началник на щаба на 3-та от 9-а пехотна плевенсказия, а от 28 декември 1916 г. като командир на дружина от 57-и пехотен полк, преди отново да се завърне на предишната си длъжност (от 24 май 1917 г.). Взема участие в отбраната на Дойран. Впоследствие е началник на Мобилизационната секция при Щаба на армията (1918).

След края на войната продължава да служи в Щаба на армията като началник на Мобилизационната секция. Назначен е за началник на Историческото отделение при Щаба на армията (преименувано в Отделение IV) (22 март 1920 г.), впоследствие началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, началник-щаб на 2-ра военна област, началник-щаб на Пловдивския гарнизон, командир на 7-и пехотен преславски полк и командир на 1-ви пехотен софийски полк (1923 – 1926). В периода 1927 – 1931 г. е началник на Оперативния отдел в Щаба на армията.

От 2 май 1933 г. е отново началник на историческата служба във войската –

Военноисторическата комисия. Продължава да изпълнява длъжността и след 19-майския преврат от 1934 г., въпреки че следното му е назначено за началник-щаб на армията (21 май 1934 г. – 26 декември 1936 г.). През този период предприема организационно-структурни реформи във войската, подготвя кадровата база за развръщане на мирномодерната армия, пристъпва към нейното въоръжаване и модернизиране. Същевременно от 1931 г. е и преподавател по дисциплините „Стратегия“, „Военна игра“ и „Индустрия за целите на войната“ във Военната академия, а от апр. 1934 г. – и началник на военноучебните заведения.

От 26 декември 1936 г. преминава в запаса по собствено желание, а от 2 февруари 1945 г. е изключен от запаса поради навършена пределна възраст.

През 1950 г. е осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор, а през 1968 г. е освободен поради преклонна възраст. Реабилитиран с решение на Върховния съд (1991).