Генерал-лейтенант Георги Агура е роден на днешния ден през 1853 г. в с. Чешмеваруита, Бесарабия (дн. с. Криничное, Украйна) в патриотично настроено
българско изселническо семейство от шуменско. Завършва Военното училище в София през 1879 г.

Същата година е зачислен в 1-ва пеша софийска батарея, като същевременно е прикомандиран във Военния отдел на Управлението на руския императорски комисар в главата на княз Дондуков-Корсаков, на когото става адютант. Впоследствие е флигел-адютант на княз Александър I (1879 – 1884).

Постъпва в Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, завършва през 1883 г. и става първият български офицер с юридическо образование.

След завръщането си е назначен на длъжност „За особени поръчки при
главния военен прокурор“. През 1884 г. е назначен за воен сътрудник и прокурор и с това преподава военна администрация във Военното училище.

Участва в Сръбско-българската война (1885) като началник на княжевския (владейския) отряд. Осигурява отбраната на Владайското дефиле и Малобучинския проход, впоследствие командва колона при настъплението към Цариброд и свободното на града.

След войната е главен военен прокурор, началник на Военносъдебния отдел и главен военен прокурор (1891), началник на военносъдебната част и главен военен прокурор в Княжество България (1895) – длъжност, която остава до
1913 г. Същевременно преподава военна администрация (1884), закони и етика (1886 – 1901) във Военното училище.

Съставя нов Дисциплинарен устав на българската армия и участва в комисии за изработване на инструкциите, правилници, устави и закони за войската.

Автор е на текста на химна на княза/царя „Боже княза ни пази“, изпълняван държавния протокол винаги след националния химн

На 2 август 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през 1913 г. се уволнява от армията и излиза в запаса.