Моралният кодекс на Българската армия Моралният кодекс на Българската армия е основен документ, който установява основните ценности и норми за…
Read More
Учредителното събрание
Учредителното събрание е свикано преди 143 години на днешната дата.
На 10 февруари 1879 г. в старата столица Търново се поставят основите на новата българска държавност. В сградата на някогашния конак се събират 229 народни представители, основна основна задача е да се приеме Основния закон (конституция), по който ще се определи съдбините на Българското княжество.
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя[1].
Състои се от 229 български народни представители: избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
