Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя^[1].

Състои се от 229 български народни представители: избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.