На днешния ден през 1868 г. в гр. Русе е роден капитан I ранг Димитър Добрев.

Той получава началното си образование в родния си град, а след постъпва в Московската реална гимназия. Веднага след завършването й през 1883 г. се записва във Военното училище в София. През 1885 г. прекъсва своето обучение и се включва като доброволец в Сръбско-българската война. Това получава и първото си отличие – войнишки кръст „За храброст“ IV степен.

През 1889 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и още през следващата година започва на служба във Флотилията и Морската част в Русе.

В периода 1896 – 1897 г. следва в Кралското торпедно училище в Пола(Австро-Унгария). После се завръща в Русе, където през 1898 г. е назначен за началник на Минната част на Дунавската флотилия.

През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на крайцера „Надежда“.

През 1903 г. е изпратен на специализация в артилерийския офицерски клас в Кронщад. Сега е там избухва Руско-японската война (1904 – 1905 г.) и Добрев подава рапорт, с който иска разрешение от Министерството на войната в София да участва в нея като доброволец, пише: „Добри морски офицери не се създават само с книга, необходима е практиката, живото дело.“ Добрев получава позволение и отплава като част от екипажа на крайцера „Дмитрий Донски”. С него като артилерийски офицер участва в Цушимското сражение. След битката корабът е потопен, а оцелелите моряци, сред които и Добрев, са откарани в японски лагер за пленници.

В България се завръща през 1906 г. Натрупал ценен опит в сраженията, той поема ръководството на Морската минна отбрана. През 1911 г. капитан ІІ ранг Добрев за кратко е командир на флота, но през месец март същата година той преминава в запаса.

Мобилизиран е отново в началото на Балканската война, като му е възложено сформирането на Семафорно-наблюдателната служба, а от 1 ноември 1912 г. е началник на Подвижната отбрана на флота.

Той е и командир на отряда торпедоносци, с който в нощта – в първите часове на 8 ноември 1912 г. атакува турския крайцер „Хамидие“. Противниковият кораб е поразен с торпедото на миноносеца „Дръзки“. Това е първата победа на българския флот, а Добрев остава в историята като най-изявеният ни морски офицер.

След Балканските войни капитан I ранг Димитър Добрев е уволнен от флота. Той завършва право и работи като адвокат във Велико Търново, където умира на 11 април 1944 г. Погребан е във Варна.

На изображението е показан портретът на Димитър Добрев от Никола Ганушев.