На 16 февруари през 1857г. се ражда Иван Попов – български офицер (генерал-майор), участник в четата на Филип Тотьо, командир на дружина в Сръбско-българската война, на бригада в Балканската война и на дивизия в Междусъюзническата война.

Роден е в град Свищов. През 1876 г. едва 19-годишен се включва като четник в четата на Филип Тотьо. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София. През ноември 1879 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-а пехотна свищовска дружина, която всъщност е преименуваната 12 опълченска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1884 година 15- та свищовска дружина се влива в 3-ти пехотен полк във Видин и в тази 1884 – той е командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован на стаж в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев. На 30 август 1885 г.На 13 септември 1885 г. е произведен в чин капитан. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 21 септември същата година – за командир на 1-ви пехотен софийски полк. На 6 октомври 1885 г.

През Сръбско-българската война (1885) е командир дружина във Втори пехотен струмски полк. Сражава се при Сливница и в боевете при овладяването на Пирот.

В 1893 г. е назначен за командир на 8-и пехотен приморски полк. Участва в Балканската война като командир на Първи пехотен софийски полк и командир на първа бригада на Първа пехотна софийска дивизия. В Междусъюзническата война през 1913 г., команда Първа пехотна софийска дивизия. След нея е командир на 13-а пехотна дивизия.След войната се уволнява в запаса.

Народен представител е в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения през 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.