Тест България в "Балканската война"

Балканският съюз включва държавите: България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Четирите държави с обща площ от 216 000 кв. км. и население 10 217 000 души се изправят срещу Османската империя, чиито показатели са съответно 2 893 000 кв. км. и 24 800 000 души население.

На 26 октомври 1912 г. комендантът на Солун Тахсин паша предава града на гръцката армия ден преди пристигането на българските части. Тази ситуация и факта, че липсват териториални договорености между двете държави, изострят отношенията помежду им и една година по-късно е предпоставка за възникналата Междусъюзническа война.

Лозенградската операция се провежда няколко дни след обявяването на войната – от 9 до 11 октомври 1912 г. В нея III-та българска армия, водена от генерал Радко Димитриев, изненадва турската армия с обходни действия и превзема без бой Лозенград. Това е първата от поредицата блестящи победи на българската войска.

Обсадата на Одрин приключва с превземането на турската крепост от Втора българска армия под общото командване на ген. Никола Иванов. Решителният пробив на източния сектор на крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов. Ръководещият защитата на Одрин – Шукри паша, предава сабята си на ген. Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои“. Победата фактически решава изхода на Балканската война.

Военните сили на Балканския съюз наброяват приблизително 712 000 души (България – 366 000, Сърбия – 190 000, Гърция – 120 000, Черна гора – 36 000) и по численост превъзхождат османската армия, която се състои от приблизително 430 000 души.

Битката при Аламидере, известна още като „Родопската Шипка“, се състояла на 21 октомври 1912 г. С победата си в нея 21-ви средногорски полк, ръководен от полковник Владимир Серафимов, овладява горното течение на река Арда и спомага за освобождаването на Родопите.

Райна Касабова е първата жена в света участвала в боен полет. Това постижение тя постига на 30 октомври 1912 г. когато лети като пилот наблюдател със самолет „Воазен“ над Одрин с подпоручик Стефан Калинов. От самолета Касабова хвърля позиви с призиви за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.

На 21-ви ноември 1912 г. се провежда битката при Варна, позната още като „Атаката на Дръзки“, между бойните кораби на България и Османската империя. Командваният от мичман Георги Купов торпедоносец „Дръзки“ спечелва битката като уцелва носа на турския крайцер „Хамидие“, който получава тежка пробойна и се оттегля обратно в турската столица. С това България спечелва битката.

Българският цар Фердинанд пренебрегва турското предложение за примирие и на 4 и 5 ноември българската войска атакува Чаталджанската укрепена позиция, простираща се между Черно и Мраморно море на 40 км. западно от Цариград. Въпреки отделните успехи, те не успяват да постигнат пробив и са отблъснати, давайки към 12 000 убити.

Мирният договор е подписан на 17 май 1913 г. в двореца „Сейнт Джеймс“. Той слага край на войната между Балканският съюз и Османската империя. Империята се отказва от всичките си владения на запад от линията Мидия-Енос, прокарана в Източна Тракия, и от суверенитета си над остров Крит.