Легенда за мартениците

Легендата за мартениците на първи март отбелязва една от най-хубавите български традиции- закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен обичай. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. С годините на всички повече търговци промениха виждането на този символ и на пазара се появиха най-различни разновидности.

Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!

 Ето едни от най-известните легенди, което трябва да знае всеки българин:

Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получи дар от сестра си под формата на китка, привързан към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и съединения.

Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Силни и да не могат да бъдат врагове да ги нападнат и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята и да го признаят за техен владетел и тогава, да освободите сестра им и да им оставите земите. Канските синове включват преди трудно изпитание.

Най-големият син, Баян, хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите земя получавате свободна сума за вашата племена. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговориха с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да издаде птица, смяна със златна нишка на крачето, който ще бъде знак , за да избяга. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се разбраха, Хуба и Баян избягаха от лошия хан и достигнаха водите на Дунав. Не знае какво да правя. Само птицата може да им покаже пътя, а те не знае как да се случи на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появиха преследвачи от хунското племе, които започнаха да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появява Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогна на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и известен брат не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето обединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще се свърже с българите.

Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Първите мартеници

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците връзвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дългия живот, червеният – здраве и сила.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а червеният – топлотата, на приятелството и взаимопомощта обич Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

В някои краища на легендата за мартениците в началото наричат ​​седмицата, започваща от 1 март, броените дни – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опитат.

От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задъхва силен вятър и облаци закриват Слънцето. Широко разпространен е и друг обичай – Избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

Или я сложете под голям камък и след девет дни проверете под него каквито животинки са се събрали. Колкото са повече толкова придобивки ще получите през годините. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.

Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овшка или да я затиснем под камък.

Източник: standartnews.com