Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е!

Знаете ли, че има само 3 конструкции в света, в които е използван полублагородният и много скъп камък кварцит?

Едната е паметникът на Майка България в село Гургулят.

Втората е мавзолеят на Ленин в Москва, а третата е Триумфалната арка в Париж.

Висококачественият камък – кварцит, за Пантеона Майка България не е подарен от Русия. Той се получава само на 3 места в света.

Паметникът…

Паметникът е изграден от червен бетон и е във формат на пресечена пирамида с площ около 700 кв. метра и височина около 20 метра. В центъра му е издигната статуетка от въпросния кварцит на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда. Пантеонът е паметник в почитта на нацията и реши държавата да загиналите в Гургулят български войници, подофицери и офицери, както и местни жители, сред които и жени, влезли в битката, и за победата в Сръбско-българската война през 1885 г . в битката при с. Гургулят.

Издига се…

Издига се в местността Църквище на най-високото място над с. Гургулят. Избраното място е най-ветровито, за да навява спомен за безстрашните българи. Сърбия напада България на 2 ноември 1885 г. и се надява на лесна победа, защото почти цялата българска войска е дислоцирана на турската граница. Сметките й обаче се оказват криви. Малобройните защитници 3 дни с безпримерен героизъм удържат сръбското настъпление в района на Сливница.

С невиждан в историята пеши марш българската войска за тридневен денонощен поход изминава 570 км и влиза в бой със сърбите. Боевете се водят край Сливница и се очертава превес на българите. Тогава сръбското командване се преценява, че южният фланг на нашите войски е слабо защитен и там може да се извърши пробив. Това са българските позиции при с. Гургулят, което се намира в подножието на планина Вискяр. Там се е окопал отрядът на кап. Попов в състав около 2500 души. Той разполага само с 4 оръдия. Срещу него сърбите изпращат най-дееспособната си дивизия – Моравската, която е в състав от 7,2 хил. души и 37 оръдия.

На разсъмване на 7 ноември сърбите започват артилерийски обстрел на българските позиции. Срещу тях са изстреляни над 3000 снаряда. Съвети много добре изградените окопи и други защитни укрепления българите дават само 20 убити и ранени.

Противникът обаче смята, че едва ли някой е останал жив след такъв обстрел. Командирът на Моравската дивизия полк. Слабашич се качва на коня си и със сабя в ръката повежда нападението. Въпреки изключително тежката обстановка кап. Попов запазва хладнокръвие. Той се движи зад окопите, вдъхвайки смелост във войниците и давайки конкретни указания на всеки участък. Заповядва да не се стреля, докато сърбите се доближат на 60-70 м от българските позиции и едва тогава да открият огън. На фланговете се изнасят по две от оръдията, които трябва да стрелят с картеч, но дори когато врагът се приближи до 80-90 м.

Същинската битка се разгаря към 14 ч., когато частите на Моравската дивизия почти стигнаха до българските окопи. Тогава войниците откриват унищожителен пушечен огън, а оръдията засипват нашите сърби с картеч. Полк. Слабашич е ранен и го изнасят от полесражението. Сръбската атака е преустановена.

Към 16,30 ч. започва нов артилерийски обстрел на българските позиции. Веднага след него следва нова масирана атака. Българите се оказват в критично положение, защото са привършили патроните си. Няма и снаряди за оръдията. В този момент пристигат към 600 селяни, включително и жените от околните села под водачеството на запасния фелдфебел Васил Кертев, който е бил опълченец по време на Руско-турската война през 1877-78 г. Селяните нямат оръжие, но грабват пушките на убитите сръбски и български войници. Не знаят да стрелят, затова използват щиковете и примерите.

Окуражени от пристигналата помощ, войниците излизат от окопите и предприемат мощна контраатака. Въпреки това, че сърбите имат числено превъзходство, те са стресирани от устремния български набег и преминават в отстъпление. Командирът на българската батарея подпоручик Чернев насочва пленените сръбски оръдия и започва да стреля с тях по противника.

Елитната сръбска Моравска дивизия включва в началото всеобщо отстъпление, преминало вече почти в паническо бягство. А само преди пет дни е нахлула в българска земя с намерение да превзема София.