Георги С. Раковски

Георги С. Раковски

 
Георги С. Раковски или Георги Стойков Раковски роден на 14 април 1821 г., в гр. Котел.

Записан е в църковната регистрация като Съби Стойков Попович, но е известен повече като Георги Стойков Раковски. Той е български революционер и възрожденец и основоположник на организираната националнореволюционна борба за подпомагане на България, публицист, демократ и журналист.

Съби Попович учи в килийното училище в родния си град, където освен българските изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учителят му е Райно Жинзифов.

През 1837 година заедно с баща си се заминава за Цариград, където продължава образованието си във Великата гръцка школа в Куручушме. Там Съби Попович изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други езици, общо е знаел 8 езика. По време на престоя си в Цариград, става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

През лятото на 1841 година вече приел името Георги(повлиян от името на вуйчо си – капитан Георги Мамарчев) напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви бунт. С помощта на приятели от Котел, Георги Стойков Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с името си в града Георги Стой Раковски успя да издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под Георги Македон. За организирането на бразилски бунт от февруари 1842 година е съден на смъртта от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на съда. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Георги С. Раковски успя да избяга и се установи в Марсилия, където прекарва почти две години.

Завръща се в Котел заедно с баща си където участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като смутител на реда, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Георги Стойков Раковски престоява три години.

Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. След избухването на Кримската война през 1853 г. Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника — бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да се измъкне благодарение на съдружник си в търговските дейности. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. По онова време Свищов има статут на свободна област въз основа на договора от Зигит, сключен на 4 август 1791 г. между Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда само валиде ханъм – майката на султана.

През юни 1854 година Георги Стойков Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия започва да се изтегля отвъд река Дунав и Раковски разпуска четата си.

В края на 1855 година Георги Стойков Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в Нови Сад, Австро-Унгария, където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „Българска дневница“. Издава и пробния брой на вестник „Дунавски лебед“. През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където участва в подготовката за създаване на Болградската гимназия носеща днес неговото име.

На 7 март 1858 година Раковски преминава от Молдова в Руската империя, тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски род Богориди. След кратък престой в Кишинев, в края на март той пристига в Одеса, където е приет в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзирател на българските ученици в Одеската семинария, но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на Стефан Тошкович е уволнен.

Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса.

През есента на 1860 г. Раковски се премества в Белград, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед“, в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува руската политика. Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.

През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата“, както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия която да достигане до 500 000 когато навлезе в България. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно Привременно българско правителство, което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.

На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание“. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград състояща се от 600 българи. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост, където Васил Кунчев получава прозвището си Левски. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показа слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли национал-революционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

През пролетта на 1863 година, с пълномощие от сръбския владетел, Георги С. Раковски предприема разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Георги Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 г. започва издаването на вестник „Бъдущност“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „Бранител“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.

В края на 1866 година Георги Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Според Христо Македонски ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Георги С. Раковски. Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.

През 1866 година Георги С. Раковски отново посещава Руската империя. Трябва да се събере пари за организиране на въоръжените чети, както и да се включи участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руските власти върху българската общност в Одеса.

На 1 януари 1867 г. новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Георги С. Раковски твърдо вярва, че е необходимо на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борбата и ще се постигне освобождението му.

През пролетта на 1867 година са прехвърлили четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю .
На 9 октомври поред година от Георги Раковски туберкулоза Изпратен е от цялата българска емиграция в Букурещ.

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тервел спасителя на Европа

Тервел спасителя на Европа Тервел спасителя на Европа На 15 август 718 година, благодарение на българския владетел Тервел , арабите свалят…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров  Кратка история На 23 юли 1942 г. съставът на Софийския военен съд осужда смъртта на Никола Йонков Вапцаров и…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Кабиле

Кабиле   Кабиле е най-големият тракийски античен град, чиито останки са оцелели до днес. Местността се намира край Ямбол и в…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов Стефан Николов Стамболов  е бележит българския държавник и революционер, както и журналист и поет.Апостол на Вътрешната революционна организация…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ, РОДЕН В СКОПИЕ, СЕ ПОДПИСВА “ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ” Възкачва се на престола през…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Цар Калоян – “Ромеоубиеца”

Цар Калоян (Ромеоубиеца) Калоян – „Ромеоубиеца“ ( * ок. 1170; † 1207 ) е цар на България от 1197 до…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Войвода Стефан Караджа

Войвода Стефан Караджа  На 11-ти май 1840 година е роде войвода Стефан Караджа. Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Второто освобождение (филм)

Второто освобождение (филм)  Второто освобождение (филм) С архивни хроники и документи, голяма част от които се показват за първи път, филмът…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ  АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ Е ИЗБУХНАЛО НА “1 МАЙ” (нов стил)АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ е избухнало на “1 май” (нов стил) защо…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Александър Батенберг

Александър Батенберг  Александър Батенберг е избран от ВНС за княз на България на 29 април! 🔴 Роден е на 5 април…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Георги С. Раковски

Георги С. Раковски   Георги С. Раковски или Георги Стойков Раковски роден на 14 април 1821 г., в гр. Котел….
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Филип Тотю

Филип Тотю  Зад името на Филип Тотю се крие лицето Тотю Тодоров Топалски, роден на 10 април 1830 г. в…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Сръбско-българска война”

Тест “Сръбско-българската война”   Сръбско-българската война Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.По това време Русия,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е!

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е! Знаете ли, че има само 3 конструкции в света, в които е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Овладяването на Одринската крепост (1912 – 1913)

“Овладяването на Одринската крепост”(1912 – 1913) 📷На изображението: Българската артилерия при Одрин, март 1913 г.   Балканската война (1912 – 1913) Тази…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Битката при “Клокотница”

Битката при “Клокотница” 📷На изображението: Победата при Клокотница. Худ. М. Гановски и Б. Григоров Битката при “Клокотница”На 9 март отбелязвам…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Втората балканска война” (Междусъюзническа)

Тест “Втора Балканска война” (Междусъюзническа) Втората балканска война или Междусъюзническата , е въоръжен конфликт между  България , от една страна,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Ден на Освобождението на България от османско иго

Денят на Освобождението на България от османско иго Денят на Освобождението на България от османско иго  3 март  е  националният…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Какво знаете за 3-ти март ?”

Тест “Какво знаете за 3-ти март?” Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест България в “Балканската война”

Тест България в “Балканската война” Балканската война , наричана още  Първата балканска война , е военен конфликт между  Османската империя…
Read More
{"dots":"true","arrows":"true","autoplay":"true","autoplay_interval":"6000","speed":"1000","loop":"true","design":"design-2"}