Георги С. Раковски

Георги С. Раковски или Георги Стойков Раковски роден на 14 април 1821 г., в гр. Котел.

Записан е в църковната регистрация като Съби Стойков Попович, но е известен повече като Георги Стойков Раковски. Той е български революционер и възрожденец и основоположник на организираната националнореволюционна борба за подпомагане на България, публицист, демократ и журналист.

Съби Попович учи в килийното училище в родния си град, където освен българските изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учителят му е Райно Жинзифов.

През 1837 година заедно с баща си се заминава за Цариград, където продължава образованието си във Великата гръцка школа в Куручушме. Там Съби Попович изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други езици, общо е знаел 8 езика. По време на престоя си в Цариград, става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

През лятото на 1841 година вече приел името Георги(повлиян от името на вуйчо си – капитан Георги Мамарчев) напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви бунт. С помощта на приятели от Котел, Георги Стойков Раковски става учител по гръцки и френски език. Още с името си в града Георги Стой Раковски успя да издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под Георги Македон. За организирането на бразилски бунт от февруари 1842 година е съден на смъртта от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на съда. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Георги С. Раковски успя да избяга и се установи в Марсилия, където прекарва почти две години.

Завръща се в Котел заедно с баща си където участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като смутител на реда, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Георги Стойков Раковски престоява три години.

Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. След избухването на Кримската война през 1853 г. Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника — бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да се измъкне благодарение на съдружник си в търговските дейности. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. По онова време Свищов има статут на свободна област въз основа на договора от Зигит, сключен на 4 август 1791 г. между Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда само валиде ханъм – майката на султана.

През юни 1854 година Георги Стойков Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия започва да се изтегля отвъд река Дунав и Раковски разпуска четата си.

В края на 1855 година Георги Стойков Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“, но още на следващата година се премества в Нови Сад, Австро-Унгария, където издава „Предвестник горскаго пътника“. Тук той започва и редактирането на вестник „Българска дневница“. Издава и пробния брой на вестник „Дунавски лебед“. През 1857 година Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където участва в подготовката за създаване на Болградската гимназия носеща днес неговото име.

На 7 март 1858 година Раковски преминава от Молдова в Руската империя, тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски род Богориди. След кратък престой в Кишинев, в края на март той пристига в Одеса, където е приет в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзирател на българските ученици в Одеската семинария, но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на Стефан Тошкович е уволнен.

Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса.

През есента на 1860 г. Раковски се премества в Белград, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед“, в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува руската политика. Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.

През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата“, както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия която да достигане до 500 000 когато навлезе в България. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно Привременно българско правителство, което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.

На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание“. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград състояща се от 600 българи. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост, където Васил Кунчев получава прозвището си Левски. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показа слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли национал-революционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между Османската империя и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.

През пролетта на 1863 година, с пълномощие от сръбския владетел, Георги С. Раковски предприема разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Георги Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 г. започва издаването на вестник „Бъдущност“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „Бранител“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.

В края на 1866 година Георги Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Според Христо Македонски ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Георги С. Раковски. Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.

През 1866 година Георги С. Раковски отново посещава Руската империя. Трябва да се събере пари за организиране на въоръжените чети, както и да се включи участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руските власти върху българската общност в Одеса.

На 1 януари 1867 г. новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Георги С. Раковски твърдо вярва, че е необходимо на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борбата и ще се постигне освобождението му.

През пролетта на 1867 година са прехвърлили четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю .
На 9 октомври поред година от Георги Раковски туберкулоза Изпратен е от цялата българска емиграция в Букурещ.