Великден

Великден  ( Възкресение Христово ) е денят, в който християните честват  Възкресението  на Сина  Божи  Иисус Христос .

В християнската  религия  на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е  разпънат  на  кръст  и погребан. Празната гробница е видяна от жените  мироносици , посетили  гроба . След това Иисус Христос се явява на  Мария Магдалена , а след и на  апостолите .

Католическата  и  Протестантската църква  също отбелязва Възкресение Христово.

Не е известно кога за първия път са започнали да се боядисват яйцата. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен  Египет ,  Персия ,  Рим ,  Китай  и  Гърция . Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гостите при някого, да даряват след това на дома. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато  Мария Магдалена  отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на  Христос . Оттогава навлязъл обичат християните да подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започна да се използва и други цветове.

Как се празнува Великден в България?

На прага на пролетта се готвим да посрещем един от най-святите и големи празници в християнската религия – Великден. Той е част не само от българските празници през пролетта ,  а и от празниците отбелязват по цял свят.  Днес обаче ще ви разкажем накратко как да отпразнувате Великден с българските обичаи и традиции, така както са ни предали нашите баби и прабаби и както е редно и ние да го съхраним за нашите деца.

На Възкресение Христово, християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст. За разлика от други празници, Великден се чества на различни данни на всяка година, като празникът продължава три дни, а честването му започва в седмицата преди празника, т. нар. Страстна седмица.

Страстна седмица

Страстната седмица  (наречена още  Седмицата на страданията ) е последната седмица от живота на  Исус Христос  преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в  Йерусалим  и завършва с Неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик –  Велики понеделник ,  Велики вторник  и така нататък.

Тя е последната седмица на  Великия пост  и на всеки един ден от нея се извършват служебни църковни служби. Тази седмица завършва с  Великден . Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на  благодатния огън  от  свещеника  се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява  Великденския поздрав  „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. Чете се  Евангелието , светикът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Възкресения ден, се влиза в храма за света  литургия .

Именници са…

Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велизар, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

Боядисване на яйцата за Великден

В  България  по традиция яйцата се боедисват на  Велики четвъртък  или  Велика събота , като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Сега това е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До използването на изкуствените оцветители използвали отвари от  билки , ядки и др. С отвара от брош се получава червена багра, от  смрадлика  – оранжева, зелено – от  коприва , жълто – от  орехи  и кори от  ябълка  или отвара от стар  кромид лук .

Винаги, когато се боядисали яйцата, се приготвяла и отделна кошничка и за  кумовете . Яйце се дарява и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползват отпечатъците на листенца от  магданоз  или фигурки, нарисувани с  восък  или с цветни моли. Според поверието това, чието яйце остава здраво след чукането, ще е най-здрав през годините. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

• Боядисване с памук: За целта вземете топче памук и го оформете като като парче е необходимо да обгърне едно яйце. С лъжица или капкомер, за да изберете цветовете, за да обгърнете парчето и това да стане шарено. Увийте яйцето в оцветения памук и оставете за няколко минути. След това отвийте яйцето и вижте уникалния резултат, който сте постигнали. Едно такова парче памук може да бъде използвано за боядисването на няколко яйца, като за всяко добавяте по няколко капки нова боя.

• Боядисване с восък: С помощта на малката свещ или парченце восък нарисувайте символи върху яйцето преди да отидете потопите в боята. Възъкът не позволява на боята да оцвети черупката на яйцето, като така изрисуваните символи ще останат неоцветени.

• Боядисване с чорап: Необходим ви е прозрачен, тънък чорап и листо от любимото ви растение (най-често здравец), което да не бъде по-голямо от едно яйце. Сложете листото върху яйцето и по този начин внимателно го поставете в чорапа. След това потопете в избраната боя, и оставете за кратко. След като няколко минути интересно извадете яйцето от чорапа.

Празнична трапеза и меню за Великден

Говорейки за това как да отпразнувате Великден с нашите обичаи и традиции, непременно трябва да се обърне внимание и на празничната трапеза. Тя трябва да бъде богата и пищно украсена. Освен великденските яйца на присъствието и козунакът, агнешкото месо, свежата зелена салата и разбира се великденските сладки.

И докато червените яйца по-горе символизира кръвта на Исус, то козунакът въплъщава неговото тяло. Всъщност той е един по-нов заместител на  великденските обредни хлябове , които са приготвили нашите майки и баби. В миналото те се приготвят в съботата на Великата седмица от стопанката на къщата или най-възрастната жена в дома. Днес тази традиция е изместена от познатия ни козунак, който също може да бъде приготвен вкъщи от всяка домашна по различни рецепти.

Свежата зелена салата е най-честите и традиционен избор при салатите за празничната трапеза, именно защото се съчетава най-добре с варените яйца, като роля и значението както знаем е първостепенна. От друга страна, съставките на тази любима салата са свежи в периода на празника, а на трапезата има цвят, свеж и настроение.

Следващият важен елемент на великденската трапеза е агнешкото. На празничната трапеза това е присъствието, като това се свързва с факта, че в деня на Възкресението е било на Исус в жертвата. Най-често се приготвя с ориз и картофи, като термичната обработка на месото често отнема няколко часа. С него може да се приготви също вкусна дроб сърма, отново любима и предпочитана за празника.

Разпети петък и празнично Богослужение на Великден

Денят преди Великден, преди да отбележим Възкресението Христово, честваме Разпети петък. Това е най-тежкият ден от Страстната седмица. Вярва се, че на този ден е разпнат Божият син. На този ден се нанася плащеница, малки и големи минават под масата, на което е прибавено за опрощение и здраве. На всеки минал под “масата” свещеникът дава цвете, в израз на благословия и духовна утеха.

В полунощ срещу Великден в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ свещеникът оповестява Възкресението Христово и поздравява хората с “Христос Воскресе!”, а те отговарят “Воистина Воскресе!”. В тази нощ църковния огън е свещен. Той бива изнасян от Божият служител, а вярващите запалват своите свещи от него.

Горящите свещи се поддържат през цялото време на тържественото богословие, част от което е да се обиколи църквата три пъти, държейки свещта в ръка. Същата се пази и прибира езика у дома. С нея стопанката на къщата обикаля всички стаи, отправяйки молитва към Господ да закриля дома. Според поверието, чак след това свещта се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.

Великден е най-святият празник в християнския свят.