Проблемът на Мери: Мисловният експеримент на Франк Джаксън Проблемът на Мери Мисловният експеримент, известен като "Проблемът на Мери", е едно…
Read More
6 май (Гергьовден)
6 май (Гергьовден) в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия . Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военен орден За храброст – разлика, с което се удостоверява извършването на подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление на прекъсването на традицията на празника, което е възстановено на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Легендата за Св. Георги
До голяма степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшна ламя, заплашващата жителите на плахо градче. В замяната на собствената си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратният дошъл с идването на Свети и вашата победа над с това Георги.
Имен ден празнуват
Това е един от най-празнуваните именни дни в страницата. Открийте се от носещите имената Георги, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела, Габриел и производните им.
Традиционно ястие
Традиционно ястие на този празник се приготвя на цялото агне – курбан. Посветено в жертвата на Бог, агнето и нейната колитба се свързват с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарската религия.
Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават, се гадае каква ще бъде годината – добра и плодородна или бедна.
Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие.
Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, стовъдната дейност и плодородието. Въпросът се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.
ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Поради тази причина е наречена още “цветен Георги”.
Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден започва нова стовъдна година, доене на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
Сребърен Гергьовден и на деня на празника се изпълняват множество обичаи и обреди, целящи да осигурят здравето на хората, за да се отглеждат на животните и отглеждат основния животински продукт – млякото.
Централен момент в обредността е задоволяването на овцата, която първа се е обагнила през годините. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задяването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета.
На Гергьовден за първия път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност.
Това е начин да се пренесе по имитативния път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Ето защо в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършва и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течащата вода на този ден, ще бъде здрав през годините, а жени, които нямат деца, ако се отъркат по голо в сутрешната роса, ще заченат.
На празника – за здраве, берекет и плодовитост при животни и хора, всички трябва да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, да се свържат на зелено дърво, за да проверят цялата или празна ще е годината им и да се повесят с песните и танци.
Цялата ритуалност и магичност на празника е осмисляна от християнската обредност, чрез посвещаването му на Свети великомъченик Георги победоносец (ок.284-ок. 305 г.)
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин.
По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил роби да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.
Явил се във двореца в Никомидия, столицата на тогавашната Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови.
Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се яви и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: “По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.”
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.
Преданието…
Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъженик съжалил нещастника в своята беда и му каза: Иди си у дома, брате, волът ти е жив. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Това високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смъртта, който посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.
В навечерието на смъртта си той бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него една слуга, който денем и нощем прекарвал пред връщането на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора.
Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меча. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнаха на определеното място, мъжът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година. Така той завършил достойно изповедание на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата.
Източник: bulblog
