Войвода Стефан Караджа

На 11-ти май 1840 година е роде войвода Стефан Караджа.

Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа е роден в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Западнало материално, семейството му напуснало през 1844 г. Ичме и се заселило в недалечното село Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско. Там родителите на Караджата живеели само две години. През 1846 г. те се задържали за малко в някакво делиорманско село и през април 1847 г. потеглили за Северна Добруджа, където имало техни близки, преселили се след Руско-турската война от 1828 – 1829 г.

Ранни години

Първото село в Добруджа, в което отсяда семейството на Караджата, било село Долно Защорлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Бедността, станала вече постоянен спътник на семейството, принудила бащата Тодор Димов да стане селски говедар, а децата му телчари. Гонено от нужда, заработете прехраната си, семейството на Тодор Димов се намира от село в село, без да успее да свърже два края. След Долно Защорлии, това живяло последователно в близките на него села: Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Защорлии и края, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата става пазвантин, а синът му Стефан – негов помощник. За известно време Стефан Караджа учил и обущарски занаят при зет си Никола Станчев.

Революционна дейност

Учи в Тулча, но поради липси на средствата напуска училище. Побеждава по време на сватбата прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в Румъния през 1862 г. От тогава започва и неговата революционна дейност. Чул за организираната от Георги Раковски легия в Белград, войвода Стефан Караджа е един от първите, които се включват в нея. В станалите сражения с турците в Белград Караджата проявява безстрашие, смелост и самоотверженост. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава всецяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. Двамата организират чета, с която тръгват за България.

На 6 юли 1868 г. четата им от 129 души преминава Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от Държавите от председателя на Съвета Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли 1868г., е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е създаден пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, назначен наказателен съвет и съд за смърт чрез обезсвяване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.

Нека помним героизма и смелостта на революционера.

Поклон пред святото му дело.