Цар Калоян (Ромеоубиеца)

Калоян – "Ромеоубиеца"

Калоян – „Ромеоубиеца“ ( * ок. 1170; † 1207 ) е цар на България от 1197 до 1207 г. от родът на Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.

Ранни години

Вероятно след обсадата на  Ловеч  от  1187  г. Калоян е пратен в  Константинопол  като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от  Византия  към края на  1189  г. Оттогава цар  Асен  го държи постоянно при себе си. След убийството на цар  Иван Асен I  (Асен), цар  Петър  го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговора, Калоян изпреварва и отстранява заговорниците, и бива коронясан за българския цар в началото на 1198 г.

С цел да получи императорска титла от Светия престол, той влиза в кореспонденция с папа Инокентий III. Изпратен е кардинал Лъв, който коронясва Калоян за rex Bulgarorum et Blachorum, правейки го единственият български владетел с католическата титла крал.

Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговора, Калоян изпреварва и отстранява заговорниците, и бива коронясан за българския цар в началото на 1198 г.

През 1199 г. Калоян организира антивизантийска коалиция, привличайки на своята страна назначения за управител на Пловдивската област – Иванко, и Добромир Хриз – самостоятелен владетел в Македония. Иванко бива заловен чрез измама от императора и хвърлил в тъмница, а Добромир Хриз предпочита да развали съюза си с Калоян заради сделката с Византия. Създадена е втора коалиция (1201 г.), включваща управителя на Смолян Йоан Спиридонаки, братовчеда на василевса – Мануил Камица и Добромир Хриз, когото Калоян успява отново да привлече на своята страна.

Калоян започва военни действия срещу Византия, нахлувайки в Тракия. Бързо бива превзета силната тракийска крепост Констанция (дн. Симеоновград). След това Калоян насочва армията си към Варна, последното владение на Византия северно от Стара планина. Тя е защитена от големия гарнизон западни наемници. Българските войски обсаждат града и на третия ден (24 март 1201 г.) след щурм овладяват крепостните стени и нахлуват в него. Защитниците и управителите на Варна са свързани и хвърлили в рова на крепостните стени, като са засипани с пръст от българите. След като са погребани живи по този начин, Калоян си спечелва прозвището Ромеоубиец. В края на 1201 г. започват преговори за света и тази бива подписан през 1202 година.По силата на този договор на Калоян е признато правото да притежавате земите на север от Стара планина,

През 1202 г. унгарският крал Имре (Емерих, упр. 1196 – 1204) напада България и превзема оспорваните области Белград, Браничево и Ниш, като последната прехвърля в ръцете на своето протеже на сръбския престол, Вукан Неманич. Калоян отвръща през 1203 г., помагайки на Стефан Неманич да си възвърне сръбския трон (намалявайки влиянието на маджарите в региона) и отвоювайки Белградската и Браничевската области с помощта на куманските наемници.

Българо-византийската война, разразила се още в началото на царуването на Калоян, е прекратена през 1202 г. със сключването на мирен договор. По той повторно признава законността на възобновеното Българско царство. Превземането на град Зара (Задар) от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход през ноември 1202 г. и споразумението с Алексий IV Ангел (1203 – 1204 г.) да отвоюват бащиния му трон довежда до световната промяна на геополитическата ситуация на Балканския полуостров.

Насочването им към Цариград и установяването им пред неговите стени през юни-юли 1203 г. принуждават византийския василевс Алексий III Ангел (1195 – 1203 г.) да потърси военната помощ на българите. В началото на юни 1203 г. за преговори в Търново е изпратен цариградският патриарх Йоан Каматир (1198 – 1206 г.), който влиза в общение с българския цар и църковния глава архиепископ Василий Ι (1186 – 1232 г.). В писмото си до папа Инокентий III (1196 – 1216), писано скоро след тези преговори, Калоян с гордост известява, че гърците изпратили при него своя патриарх, който от името на византийския император му направил следното предложение: „Veni ad nos, coronabimus te in imperatorem et faciemus tibi patriarcham, quia imperium sine patriarcha non staret“, товаст „Ела при нас, ще те коронясаме цар и ще ти направим патриарх,

Разбрал причината за готовността във византийските отстъпки за признаването на царското му достойнство и за патриаршията на българския църковен глава, цар Калоян отказва исканата му военна помощ и побърза да ускори водените преговори за сключване на уния с Римската църква. Той предпочита да бъде крайно наблюдавал събитията от Босфора, като по този начин подпомага косвената техника злощастен за Византийската империя развой.

Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да се присъедини към България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре (Емерих), който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получите областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“ и го заплашва с отлъчване от църквата, ако не освободи патеника му. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново.

На 7 ноември този миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а на следващия ден – 8 ноември 1204 г. – от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (rex Bulgarorum et Blachorum) и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската църква. По този начин Калоян сключва уния (от лат. – съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронацията придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията имат голямо влияние върху вътрешния живот на Българската църква. Тя обаче е отменена с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 г.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, начело с френския рицар и граф на Фландрия и Ено Балдуин, нахлуват във Византия. Калоян им предлага своята помощ, но те я отхвърля. На 12 април 1204 г. западните рицари превземат Константинопол и обявяват свободата на Латинската империя. Те отново отхвърля предложенията от цар Калоян подкрепя. Неочаквана ромейската аристокрация в Тракия се обръща за помощ именно към Калоян. Ромеите се заклеват да го приемат за своя владетел, ако им помогна да се избавят от властта на рицарите.

Въстанието на гръцката аристокрация избухва в началото на 1205 г. Латинският император (коронясаният Балдуин I) тръгва на поход, за да накаже непокорните градове в Тракия, с всички войски, които имат на разположение. Когато стигнете до Адрианопол (Одрин) на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се знае на цар Калоян. Рицарите обсаждат града, като се опитват да подкопаят крепостните стени. През това време те биват подложени при продължителни нападения от куманската конница.

На 14 април 1205 г. се провеждат битката при Одрин, една от най-великите и значимите битки в българската история, в която цар Калоян напълно разгромява кръстоносците. Битката започва с вихрена атака на куманите, които веднага след това демонстрират много бягство, за да подмамят армията на рицарите. Част от кръстоносците се втурват да ги преследват, извличат и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвеждат до мястото, където в засадата чака основната част от българската армия. Дотогава смятани за непобедими, западните рицари биват напълно разгромени, а в плен падащия император. Той е открит в Търново, където остава пленник в т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си, когато е хвърлил от т.нар.„Лобна скала“ в пропастта („Лобната скала“ била място за екзокуции в Търново).

След битката армията на Калоян започва да напада латинските владения на широк фронт. В опит да избяга от наближаващите български войски, в резултат на преумора, умира и вдъхновилят на IV кръстоносен поход, престарелите венециански дож Енрико Дандоло. Впоследствие, при засадата в Източните Родопи е убит и кралят на краткотрайно просъществувало Солунско кралство – Бонифаций Монфератски.

Според някои сведения през 1205 година Калоян сключва съюз с Иконийския султанат за съвместно настъпление срещу Константинопол, но това остава несъществуемо.

Рицарите претърпяват още едно тежко поражение в битката при Русион (1206 г.), състояла се край крепостта Русион. При опитите за контраатака на брата на император Балдуин – Хенрих Фландърски, латинците успяват да навлязат в Източните Родопи и да опожарят селище в Северна Тракия, но това не променя военното статукво. В интереса на истината трябва да се признае, че Калоян се справя блестящо от стратегическата и тактическата точка с Латинската империя, използвайки се от добрите си взаимоотношения с римския папа на дипломатическия фронт, от съюза си с куманските племена и от тактиките за неутрализация на броя на превъзходство на рицарите чрез засади, маневри и нарушаване на бойния строй на изключително силните при открито фронтално нападение тежки рицарски конница и пехота.

Военната кампания през 1205 г. приключва с влизането на Калоян в Пловдив.

Градът му бива предаден от пловдивските павликяни.

През 1207 г. цар Калоян отново се отправя с голямата армия към Солун и обсажда на града. В хода на обсадата обаче царят умира. За смъртта му съществуват различни хипотези: за естествена смърт или че е убит от първия си военачалник – куманския войвода Манастър. Възможно е също Калоян да направи жертва на заговора, в който участва и съпругата му, куманката Анна-Анисия (Целгуба).

През 1972 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново е открит гробът на висш аристократ от Второто българско царство. Въпреки нестихналите и до днес научните спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощните биват пренесени с държавните почести до реставрираната църква „Свети Четиридесет мъченици“. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

Писмо на папа Инокентий ΙΙΙ до цар Калоян от края на юни 1205 г.:

“До Калоян, славния цар на българите и във власите”.
Съвети по-специално относно благосклонността, която прославихме сред всички християнски владетели, ние ви обичаме до такава степен, че активно подкрепяме вашата доброта и чест и със сигурност се надяваме, че трябва да продължите да напредвате в предаността си към вашата майка, Светия Рим църква. чрез чиито заслуги успешна славна победа срещу онези, които се опитаха да ви създадат неприятности. Тъй като вие получихте от нея чрез посланика на апостолския престол царската диадема и военно знаме, за да бъде вашата царска власт особено от блажен Петър, ние искаме да се грижите внимателно, освободен от всякакви нападения на врагове, да се радвате на мирен мир .

И тъй да знае, прелюбедни сине, че освен тази войска, която се приближи неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция. Затова трябва да се погрижиш много и за себе си си си, и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците, защото, ако случайно, от една страна, те, а, от друга, унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопостави лесно на усилията на двете страни. Съвети това ние се внушаваме в твоята сияйност и те съветваме, понеже казваш, че ти се държиш в плен константинополския император Балдуин, ти така да се грижиш за себе си си си, че използваш това да ми изключиш истинските и здравия мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя.

Това като ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих, брат на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мира с теб срещу това на императора и да престане изобщо да те безпокой. И така нека бог ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква да се пазиш незасегнато от всяко смущение, за което желаем да положим грижливо старание и резултат “

Писано е до [Василий], търновски архиепископ, примат на българи и власи и той да го посъветва усърдно и да го склони към това.

Цар Калоян е брат на царете Иван Асен I и Теодор-Петър. Той е женен за куманската принцеса Анна-Анисия и има с нея две деца:

Витлеем (Бетлеем, Вениамин)?
Мария († сл. 1216), омъжена 1209 г. за Хенрих Фландърски, латински император по това време.
За негов наследник е избран Борил Асен, племенник на цар Калоян.

Гробът на цар Калоян

През 1972 г. в църквата  „Свети Четиридесет мъченици“  във  Велико Търново  е открит гробът на висш  аристократ  от  Второто българско царство . Въпреки нестихналите и до днес научните спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян, мощните биват пренесени с държавните почести до реставрираната църква „Свети Четиридесет мъченици“. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

– Художник ( Васил Горанов )

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тервел спасителя на Европа

Тервел спасителя на Европа Тервел спасителя на Европа На 15 август 718 година, благодарение на българския владетел Тервел , арабите свалят…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров  Кратка история На 23 юли 1942 г. съставът на Софийския военен съд осужда смъртта на Никола Йонков Вапцаров и…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Кабиле

Кабиле   Кабиле е най-големият тракийски античен град, чиито останки са оцелели до днес. Местността се намира край Ямбол и в…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов Стефан Николов Стамболов  е бележит българския държавник и революционер, както и журналист и поет.Апостол на Вътрешната революционна организация…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ, РОДЕН В СКОПИЕ, СЕ ПОДПИСВА “ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ” Възкачва се на престола през…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Цар Калоян – “Ромеоубиеца”

Цар Калоян (Ромеоубиеца) Калоян – „Ромеоубиеца“ ( * ок. 1170; † 1207 ) е цар на България от 1197 до…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Войвода Стефан Караджа

Войвода Стефан Караджа  На 11-ти май 1840 година е роде войвода Стефан Караджа. Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Второто освобождение (филм)

Второто освобождение (филм)  Второто освобождение (филм) С архивни хроники и документи, голяма част от които се показват за първи път, филмът…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ  АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ Е ИЗБУХНАЛО НА “1 МАЙ” (нов стил)АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ е избухнало на “1 май” (нов стил) защо…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Александър Батенберг

Александър Батенберг  Александър Батенберг е избран от ВНС за княз на България на 29 април! 🔴 Роден е на 5 април…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Георги С. Раковски

Георги С. Раковски   Георги С. Раковски или Георги Стойков Раковски роден на 14 април 1821 г., в гр. Котел….
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Филип Тотю

Филип Тотю  Зад името на Филип Тотю се крие лицето Тотю Тодоров Топалски, роден на 10 април 1830 г. в…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Сръбско-българска война”

Тест “Сръбско-българската война”   Сръбско-българската война Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.По това време Русия,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е!

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е! Знаете ли, че има само 3 конструкции в света, в които е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Овладяването на Одринската крепост (1912 – 1913)

“Овладяването на Одринската крепост”(1912 – 1913) 📷На изображението: Българската артилерия при Одрин, март 1913 г.   Балканската война (1912 – 1913) Тази…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Битката при “Клокотница”

Битката при “Клокотница” 📷На изображението: Победата при Клокотница. Худ. М. Гановски и Б. Григоров Битката при “Клокотница”На 9 март отбелязвам…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Втората балканска война” (Междусъюзническа)

Тест “Втора Балканска война” (Междусъюзническа) Втората балканска война или Междусъюзническата , е въоръжен конфликт между  България , от една страна,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Ден на Освобождението на България от османско иго

Денят на Освобождението на България от османско иго Денят на Освобождението на България от османско иго  3 март  е  националният…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Какво знаете за 3-ти март ?”

Тест “Какво знаете за 3-ти март?” Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест България в “Балканската война”

Тест България в “Балканската война” Балканската война , наричана още  Първата балканска война , е военен конфликт между  Османската империя…
Read More
{"dots":"true","arrows":"true","autoplay":"true","autoplay_interval":"6000","speed":"1000","loop":"true","design":"design-2"}