Моралният кодекс на Българската армия Моралният кодекс на Българската армия е основен документ, който установява основните ценности и норми за…
Read More
Тервел спасителя на Европа
Тервел спасителя на Европа
На 15 август 718 година, благодарение на българския владетел Тервел , арабите свалят своята обсада над Константинопол и с това се слага край на ислямската плаха над Европа по това време.
Завладели Вестготското кралство в Испания и стъпили вече в Европа, ислямските войни застрашават Християнска Европа и най-вече столицата на Източната Римска Империя – Константинопол. Завладеят ли я, те хващат в клещи Европа…
Огромна арабска армия (различни източници споменават от 80 000 до 200 000 и от 1500 до 5000 кораба, като цифрите най-вероятно са завишени, по-късно се споменават за общо около 100 000 души загуби за времето на целия поход), водена водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик, а по море от командващата флота негов зет Маслама ибн Абдел Малик, на което впоследствие е поверено цялото командване потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. Виждайки, че няма спасение в положението в което е изпаднала столицата Лъв III изпраща пратеници при българския владетел Тервел с молба за помощ. През пролетта на 718 година Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград.Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.
В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд , командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсет хилядната армия е отново разгромена от българските войски.
Извори
Чрез, Михаил Сирийски(византийски летописец), до нас достигат следните слова:
„…Арабите бяха нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето – от ромейските кораби, а от другата страна на морето на Малоазийския бряг – от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите бяха притеснени от по-голямата беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техника цар, второ – от морето и трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигне подкрепления от техния цар. Ромеите бяха обсадени, но арабите не бяха по-добри от тях. Гладът ги натискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те бяха принудени да се унищожават един друг, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денара. Те търпят малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“
Според източника на „Химн Акатист“ арабите дават 20 000 жертви, според Алберик – 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена. Като жертвите от арабската страна според Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт българите избили 30 000 сарацини.
На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие.
В един свой труд от 1545 години испанският автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на арабските амбиции да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска Европа. Френският византолог Шарл Дил твърди, че победата над арабите е за исляма голямо бедствие, като я определя за по-значителна от победата на френския пълководец Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие.
Смята се, че именно триумфът на Тервел и победата на френския крал Карл Мартел над арабите при Поатие не биха позволили да нахлуят дълбоко в Стария континент.
По това време Западна Европа е много ясно с арабската заплаха. Победата на Тервел при Константинопол го прави много известна. За него тръгва мълва и започва да го нарича „спасител на Европа“, също така има данни за канонизирането му под името св. Тривелий Теоктист или Требелиус.
