6 септември: Денят на Съединението на България

Съединението между Княжество България и Източна Румелия винаги се отбелязва на 6 септември и е един от официалните празници в Република България , който се празнува с почивен ден.

Пътят към Съединението на България (6 септември 1885 г.)

Пловдив, като столицата на Източна Румелия под османско управление, има централно значение за празничните тържества по случай този национален празник. един в центъра на града се издига знамето на България, а военни части маршират, отбелязвайки този специален ден.

Историята на Съединението започва на 6 септември 1885 година, когато Източна Румелия се освобождава от околностите на Османската империя и се обединява с Княжеството България. За този исторически момент стои Българският Тайен Централен Революционен Комитет (БТЦРК), който организира редица бунтове в южните български градове и села, с цел сваляне на османските власти в Пловдив. Принц Александър I Батенберг ратифицира обединението на Източна Румелия и Княжеството България, и така 6 септември остава златен момент в историята на българския народ.

Обаче, пътят към този значим момент в историята не е бил лесен. След Освобождението, България е била разделена на две автономни области – Княжество България и Източна Румелия, които са оставали под османско управление. Въпреки това разделянето, социалните, икономическите и културните взаимодействия между двете области не са спирали. Този период от българската история е вдъхновил желанието за обединение.

Българската революция

Българският таен централен революционен комитет, с ръководител Захари Стоянов, започва активна пропаганда за обединението чрез публикации в пресата и обществени демонстрации. Опозиционната Либерална партия се присъединява към промяната, а връзките с висши офицери се укрепват.

• На 29 август 1885 година Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с принц Александър I, който се уверява в подкрепата ви за обединението. Първоначалната идея беше обединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция беше мобилизирана за провеждане на военни маневри.
• Обаче на 2 септември започна бунт в Панагюрище, който бързо беше потушен от полицията. Този инцидент води до опасност да бъдат задушени разпокъсаните бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани. В този момент БТЦРК взе решение за действие. Представители на комитета са изпратени в различни градове на областта с цел привличане на бунтовнически групи към Пловдив и за поставяне под командването на майор Данаил Николаев.
• На 4 септември бунтовници под ръководството на Продан Тишков-Чардафон обяви Съединението и пое контрол над село Голямо Конаре (днес Съединение). На следващия ден правителството, на чело с Иван Ст. Гешов, проведе консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, да обяви самостоятелното Съединение . Въпреки усилията, руският представител категорично отказва подкрепата си.
• На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижиха към Пловдив. През нощта на 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, постигнаха контрол над града и свалиха правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Създадено беше временно правителство, с началник Георги Странски, което по-късно беше заменено от Комисарството в Южна България, а обявяването на обща мобилизация подчертава волята на народа за обединение.

Съединението на България

На 8 септември в Търново младият княз Александър I Батенберг издава манифест, узаконяващ Съединението. И веднага следващия ден българският княз беше посрещнат в Пловдив, като българското знаме вече се намира на територията на обединената страна.

След събитията от 6 септември Русия изрази недоволството си, че действията не бяха съгласувани с нея. Подкрепена от Австро-Унгария, Сърбия нападна България на 2 ноември 1885 година, започвайки Сръбско-българската война . След тридневни битки в района на Сливница, които се провеждат от 5 до 7 ноември, българите победиха, а последващият Букурещки договор от 19 февруари 1886 година възстанови довоенната граница със Сърбия.

Дипломатическо и международно признание

Съединението получава дипломатическо и международнопризнание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението най-после ще получи дипломатическо и международно одобрение. Този важен договор беше подготвен от българския политик и дипломат Илия Цанов и неговия екип. По турска страна, спогодбата беше подписана от Кямил паша и султана. В този договор се запазват границите на Княжеството България и територията на Източна Румелия, но се намират от Кърджалийските околии и Тъмръшките села.

С подписването на този договор, България и Османската империя установиха общо правителство, парламент, администрация и армия. Единственото различие, което остава до обявяването на Независимостта на България през 1908 година, беше формалното назначаване на българския княз от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Съединението на Княжеството България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година остана като един от най-важните моменти в българската история, символ на националното обединение и борбата за независимост. Този ден се отбелязва всеки септември като празник на обединението , който подчертава силата на единната нация и нейния път към свободата и независимостта.