Второ българско царство

История, владетели и ключови събития

През 1185 година българите, водени от братята Асен и Петър, успяват да вдигнат въстание срещу византийската власт и възстановяват българската държава. Въстанието започва в района на Велико Търново и скоро се разширява, като българите слагат край на византийската власт в тези земи. Петър е провъзгласен за цар, а Асен по-късно става основен стратег и политически лидер. Съществуването на Второ българско царство поставя началото на нов етап в българската история, който ще продължи близо два века.

Второто българско царство (1185–1416) е един от най-значимите периоди в историята на България. За отбелязване възстановяването на българската държава след близо два века византийско владичество и оставя траен отпечатък върху политическата, културната и религиозната карта на Балканите. Царството достига своя връх по време на управлението на цар Иван Асен II, но по-късно попада под османско владичество.

Второ българско царство (1185 г.)

Началото на Второ българско царство е дадено от братята Петър и Асен, които организират въстание срещу византийската власт през 1185 г. Въстанието започва в Търново, вдъхновено от увеличаването на данъците и опита на византийския император Исак II Ангел да потуши българските амбиции. След успешно въстание, Търново става столица на новооснованата държава.

През 1185 г. започва възстановяването на българската държава. След около 200 години византийска власт, българите отново се организират в самостоятелна политическа сила. Водени от двамата братя Асен и Петър, които са вдигнали въстание срещу византийския император Исаак II Ангел, българите успяват да възстановят българското царство с център Търново. Петър е провъзгласен за цар, но Асен съвсем скоро взема активно участие в това, демонстрирайки своята лидерска роля.

Въстанието е подкрепено от голям брой българи, които недоволстват от византийската власт, като нарастващото социално напрежение е основен двигател за народната подкрепа. Възстановяването на държавността е не само политическа победа, но и силен символ на българската идентичност и култура.

Владетели на Второ българско царство

1. Петър IV (1185–1196)

• Период на управление : 1185–1196
• Основни факти : Петър IV е първият цар на възстановеното Българско царство. Той управлява заедно с брат си Асен I, който поема военните операции. Петър носи титлата на цар, за да утвърди легитимността на новата държава.
  
  • Дипломатически успехи : Петър IV установява контакти със съседни държави, с което укрепва международното признание на България.
  • Административни реформи : Въвежда мерки за по-добра организация на данъците и местното управление.
  • Военни действия : Подкрепя брат си Асен I в кампанията срещу Византия, която води до освобождаването на северните територии.

2. Асен I (1185–1197)

• Период на управление : 1185–1197
• Основни факти : Асен I е военният лидер на въстанието и ключовата фигура в укрепването на новото царство. Той води успешни военни кампании срещу Византия и разширява териториите на България. Асен I е убит през 1197 г. при заговор, организиран от болярина Иванко.

3. Калоян (1197–1207)

• Период на управление : 1197–1207
• Основни факти : Калоян, брат на Асен и Петър, е един от най-успешните владетели на Второто българско царство. Той се титулува “Ромеоубиец” заради победата си над латинците в битката при Адрианопол през 1205 г. Калоян включва уния с папата, признавайки върховенството на Римската църква, което му предоставя титлата “крал на българите и власите”.

4. Борил (1207–1218)

• Период на управление : 1207–1218
• Основни факти : След смъртта на Калоян Борил узурпира трона, но управлението му е белязано от вътрешни конфликти и отслабване на царството. Той губи територии и престиж. През 1218 г. е свален от престола от Иван Асен II.

5. Иван Асен II (1218–1241)

• Период на управление : 1218–1241
• Основни факти : Иван Асен II е най-успешният владетел на Второто българско царство. При неговото управление България достига своята мощ, простирайки се от Адриатическо до Черно море. Той побеждава епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (1230 г.) и утвърждава Търново като културен и духовен център.

6. Калиман I Асен (1241–1246)

• Период на управление : 1241–1246
• Основни факти : Калиман I наследява престола като малолетен след смъртта на Иван Асен II. Неговото управление е кратко и белязано от настъпването на татарите, които започват да упражняват влияние върху България.

7. Михаил II Асен (1246–1257)

• Период на управление : 1246–1257
• Основни факти : Михаил II Асен също управлява като дете и не успява да предотврати териториалните загуби на царството. Той е свален от болярите през 1257 г.

8. Калиман II (1257)

• Период на управление : 1257г
• Основни факти : Калиман II управлява едва няколко месеца. За него има малко сведения, но управлението му е част от нестабилния период след смъртта на Иван Асен II.

9. Константин Тих (1257–1277)

• Период на управление : 1257–1277
• Основни факти : Константин Тих става цар с подкрепата на болярите. Неговото управление е белязано от вътрешната борба и натиск от страната на Византия и татарите. Константин се жени за Ирина, дъщерята на император Теодор II Ласкарис, с което се опитва да укрепи отношенията с Византия.

10. Ивайло (1277–1279)

• Период на управление : 1277–1279
• Основни факти : Ивайло е селянин, който организира въстание срещу татарите и болярите. Той успява да завземе трона и да се противопостави на татарските нашествия. Въпреки успехите си, е изоставен от болярите и убит.

11. Георги I Тертер (1280–1292)

• Период на управление : 1280–1292
• Основни факти : Георги I Тертер се изправя пред сериозни други заплахи, включително татарите, и е принуден да търси мир с тях. Управлението му е белязано от икономически трудности и политическа нестабилност.

13. Смилец (1292–1298)

• Период на управление : 1292–1298
• Основни факти : След абдикацията на Георги I Тертер, Смилец е добавен на трона с подкрепата на татарите. Неговото управление е белязано от зависимостта на България от Златната орда. Той губи влияние сред болярите и умира през 1298 г.

14. Чака (1299–1300)

• Период на управление : 1299–1300
• Основни факти : Чака, син на татарския хан Ногай, завзема българския престол след вътрешната борба. Управлението му е краткотрайно и нестабилно. Теодор Светослав, синът на Георги I Тертер, организира заговор срещу Чака, който завършва с неговия смърт.

15. Теодор Светослав (1300–1322)

• Период на управление : 1300–1322
• Основни факти : Теодор Светослав успява да стабилизира държавата след периода на хаоса. Той се изправя срещу Византия и постига значителни териториални успехи. При неговото управление България започва да се освобождава от татарското влияние. Теодор Светослав също предприема мерки за укрепване на държавната администрация и икономиката.

16. Георги II Тертер (1322–1323)

• Период на управление : 1322–1323
• Основни факти : Син на Теодор Светослав, Георги II Тертер управлява за кратко време. Той продължава политиката на своя баща за запазване на цялата територия на цялата държава, но умира неочаквано през 1323 г.

17. Михаил Шишман (1323–1330)

• Период на управление : 1323–1330
• Основни факти : Михаил Шишман става цар с подкрепата на болярите. Той води активна външна политика и се намесва в междуособиците на Балканите. През 1330 г. загива в битката при Велбъждския сръбски крал Стефан Дечански, което отслабва позициите на България.

18. Иван Стефан (1330–1331)

• Период на управление : 1330–1331
• Основни факти : Иван Стефан, син на Михаил Шишман, е добавен на престола след смъртта на баща си. Управлението му е кратко и изпълнено с вътрешна борба. Той е свален от болярите през 1331 г.

19. Иван Александър (1331–1371)

• Период на управление : 1331–1371
• Основни факти : Иван Александър е един от най-значимите владетели на Второто българско царство. Той укрепва държавата чрез административни, военни и икономически реформи. Управлението му е белязано от разцвета на културата и изкуството, известно като Втори златен век. През 1371 г. България е разделена между синовете му, което води до отслабване на държавите.

20. Иван Шишман (1371–1393)

• Период на управление : 1371–1393
• Основни факти : Иван Шишман, син на Иван Александър, управлява Търновска България. Той е изправен пред невъзможно натиск от страната на Османската империя. През 1393 г. Търново е превзето от османците, което отбелязва края на Второто българско царство в този регион.

21. Иван Страцимир (1371–1396)

• Период на управление : 1371–1396
• Основни факти : Иван Страцимир, другият син на Иван Александър, управлява Видинското царство. През 1396 г. Видин също пада под османска власт след поражението на кръстоносния поход при Никопол.

22. Константин II Асен (1397–1416)

• Период на управление : 1397–1416
• Основни факти : Константин II Асен е последният цар на Второто българско царство. Той управлява символично от Видин, но не успява да спре османската експанзия. С неговия смърт през 1416 г. българската държавност окончателно престава да съществува.

Основаването на Второто българско царство (1185 г.)

Второто българско царство е основано през 1185 години след успешното въстание на Асен и Петър. Братята, родом от благородническо семейство, започват борба срещу византийската власт в България. Въстанието избухва в района на Велико Търново, като бързо обхваща цялата българска територия. Петър и Асен успяват да съберат подкрепата си върху широките социални слоеве – от всяко население до аристокрацията, а през 1185 години обявяват възстановяването на българското царство.

Първи владетели на Второто българско царство: Асен и Петър (1185–1196)

Петър и Асен са първите владетели на Второто българско царство. Петър става цар, но в действителност Асен играе основна роля в ръководството на държавата. През 1186 година те започват успешно да се противопоставят на византийците, като още през първата година, с помощта на съюзниците от Унгария, успяват да победят византийската армия и да завземат Велико Търново. Това поставя началото на периода за стабилизиране и разширяване на българското царство.

След смъртта на Петър през 1196 година Асен поема единолично властта и започва да изгражда силно централизирано царство, което се опитва да възстанови старата слава на България.

Разширяване и разцвет на Второто българско царство (13-ти век)

През 13-ти век, след успешното управление на Калоян, Второто българско царство се установява като важен регионален играч на Балканите. През 1218 година, след смъртта на Калоян, престолът е зает от Иван Асен II, един от най-значимите български грижи, числената политика и постиженията играят ключова роля за утвърждаване на българската държава като важен фактор на Балканите.

Цар Иван Асен II (1218–1241)

Цар Иван Асен II е най-великият владетел на Второто българско царство, като неговото царуване се смята за „Златен век“ на България. Под тяхното управление царството достига своето териториално най-голямо разширение. Иван Асен II води успешни войни срещу Византия, Унгария и Латинската империя, а също така осъществява дипломатически съюзи със съседни държави и низкия Запад. Един от най-забележителните успехи на цар Иван Асен II е битката при Клокотница през 1230 години, в която българската армия нанася тежко поражение на византийската армия, в резултат на което България получава значителни териториални придобивки в Тракия.

Освен военните си успехи, Иван Асен II стабилизира и укрепва вътрешния ред в страната. Той се грижи за изграждането на нови крепости, развитието на търговията и културата. Велико Търново процъфтява като център на културата и изкуствата, а религиозната институция на българската православна църква играе все по-важна роля в държавните дела. Въпреки тези успехи, след смъртта на Иван Асен II през 1241 година започва упадъкът на царството, като след него започва период на политическа нестабилност.

Упадъкът на Второто българско царство (14-ти век)

След смъртта на Иван Асен II, неговите наследници не успяват да запазят стабилността и да запазят териториалните придобивки на царството. На трона се редуват различни грижи, но те не успяват да се наложат като силни и решителни владетели. През 13-ти и 14-ти век започва бавен, но неизбежен процес на разпад на централната власт в България. Местните аристократи (боляри) започват да засилват своето влияние, а редица региони в царството стават фактически независими.

Граждански войни и възход на болярите

Периодът след 1241 години се запознава с постоянни вътрешни конфликти и междуличности за власт. Болярите играят решаваща роля в политическата нестабилност, като често издигат своите кандидати за цар, които да подкрепят техните интереси. Това разпокъсва властта в държавата и я прави уязвима за нападения от съседни империи и царства. В допълнение, засилването на необходимостта от тежестта на сръбската и византийската държава също е сериозно внимание от страна на българската монархия.

Съперничеството със Сърбия и Византия

През 14-ти век, с разширяването на Сръбското царство, започват сериозни конфликти между България и Сърбия за контрол върху териториите в Македония и Тракия. През 1371 година, след катастрофалното поражение при Черномен, българската армия претърпява сериозен удар от сръбските войски. След това България започва да губи територии и да изпитва икономика и военна слабост.

През 14-ти век Византия също преживява сериозен упадък. Въпреки това се опитайте да възстановите силата й, тя често попада в зависимост от съседите на нейната държава и бива погълната от войните. В тези условия България, която не успява да се консолидира и да създаде единна и стабилна власт, попада в криза.

Възходът на Османската империя и падането на България

През 14-ти век започва да се появява нова сила, която ще промени политическата карта на Балканите – Османската империя. След първите си успехи в Анатолия, османците започват да разширят територията си в Европа и да заплашват всички балкански държави, включително България.

През 1363 година Османската империя завладява началния град Адрианопол (днешен Одрин), който слага началото на османското настъпление на Балканите. По това време България е вече отслабена от вътрешни конфликти и външни натиски. Под ръководството на цар Иван Шишман (1371–1395) България се опитва да устои на османската заплаха, но постепенно територията на царството започва да се стеснява.

Последни усилия и падане на Велико Търново (1393)

През 1393 година османците завладяват столицата Велико Търново, символ на българската независимост. Това събитие е последният удар за Второ българско царство, въпреки че няколко години след това цар Иван Шишман продължава да води съпротива.

След завладяването на Търново ударът на султан Баязид се насочва към Никопол, където се е укрепил цар Иван Шишман . Причината българският собственик да предпочете Никополската крепост е ключовото й разположение на брега на р. Дунав, откъдето поддържа връзки с Унгария и влашките земи.

Според едно турско известие градът е превзет след обсада. Цар Иван Шишман е обезглавен по заповед на султан Баязид на 3 юни 1395 г. в Никопол.

Историческите сведения за тези събития са кратки и противоречиви, но заедно с народните предания и легенди разкриват истината, че българите под водачеството на цар Иван Шишман защитават храбро и героично своята земя.

Второ българско царство е свидетел на върхове и падения, на големи постижения и трагични загуби. От това възстановяване през 1185 години, когато Асен и Петър започват борбата за независимост, до окончателното падане под османска власт през 1396 години, България преминава през изгарящите исторически процеси. Второ българско царство оставя неизличен отпечатък върху българската история и култура, а също така играе важна роля в балканската и европейската политическа сцена през Средновековието.