Голям Персенк е един от най-високите върхове в Родопите, но не е първенец. Гоцев връх, Вишеград и Голяма Махиада са първенци съответно в Славянка, Сакар и Странджа.

Със своите 13 километра плажната ивица на Шкорпиловци/Камчия е най-дългата в България. Селото се намира на 40 км южно от Варна и на 2 км от морето. Има курортна част, която е в непосредствена близост до морето.

През 1947 година в Трън са измерени рекордните -38,3 °C. Причината за тези градуса е характерната за региона температурна инверсия през зимата.

Седемте Рилски езера са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 метра. Всяко от тях има собствено име в зависимост от формата и особеностите си – Сълзата, Окото, Бъбрека, Трилистника, Близнака, Рибното и Долното езеро.

Национален парк “Пирин” е разположен в най-високите части на планината и е най-старият национален парк в България. В близост до него се намира и “Рила”, от който извират едни от най-пълноводните реки на Балканския полуостров. В “Централен Балкан” пък се опазва уникално богатство от горски масиви, растителни и животински видове.

Розовото фламинго е много рядък и нередовен посетител в България, като обикновено са наблюдавани единични бройки или до към 6-10 птици. От началото на 2013 г. досега в района на Бургаските влажни зони, включително в местността “Пода”, се задържат постоянно между три и пет птици фламинго.

Cĸoĸoвeтe пpи Mъглиж. Taĸa ce нapичaт двaтa вoдoпaдa, ĸoитo ce нaмиpaт нa Ceлчeнcĸa peĸa, cпycĸaщa ce пpeз живoпиcнa cтapoплaнинcĸa ĸлиcypa нaд гpaд Mъглиж.

Гранитският дъб се намира в село Гранит, общ. Братя Даскалови. Неговата възраст се изчислява на 1600 години, което го превръща в най-старото дърво у нас. В тази класация дъбът е следван от Байкушевата мура, която е най-старото иглолистно дърво у нас на около 1300 години.

Духлата е най-дългата пещера в България с дължина 17 600 м и с дълбочина 53 м. Според друг източник, тя е с дължина 18 200 м и дълбочина 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името ѝ е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата.