Цветница
Цветница е подвижен християнски , религиозен и народен празник, който се празнува както в православната , така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден , в неделята след Лазаровден . Нарича се още Връбница , Цветна неделя , Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви Палмова неделя . Пада се в шестата неделя на Великия пост . Символ на празника са върбовите клонки.
Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са във древните митологични представи и обичайни норми.
История на празника
На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха . Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него облечете си и маслинови клонки.
След като престояла четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария , Исус Христос възкреси за Йерусалим.
Когато наближи града с придружаващите го учениците и стигнаха до Витфагия , той след двама от тях да отидат в селото и да ми доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ì, а ако някой ги попита защо прави това, да кажат, че е необходимо на Господ .
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпревари и хиляден народът търга към Витания , за да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма . Христос изгонил оттам събралите се във двора му селяни купувачи на разни стоки и множество изцерения в болници и недържави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздава на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здравето. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Имала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодови.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
На този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба .
Традиции на Цветница
На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене , а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене . На Цветница се поставя началото на новия митологичен сюжет, следете с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.
Празничната обредност се разгръща в няколко взаимнопресичащи се кръга. Първият кръг е действие с обредно-магически с върбата. При посещение на сутрешната църковна служба от храма се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазва от злини и дава здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичат да се забиват върху гробовете при обичайното им за посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.
Вторият кръг обичаи са свързани с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко регистрирано с Велики четвъртък , а най-често – с Великден), които идват на срещата живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огъня на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънцето жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекаждане, преливане, раздаване.
Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.
На Цветница се приготвят качествени хлябове за обредите, свързани с моминските обичаи и игри, както и за раздаване на гробищата.
Какво да сложим на трапезата?
На Цветница типично ястие за трапезата са обредните хлебчета, наречени още „кукли“, които момите приготвят.
Въпреки това, че празникът е през периода на постите, в този ден се разрешава премахването на рибата , но останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
Можете да приготвите салата от картофи, от фасул и картофи, яхния от сушени чушки и маслини. Поднесете ястие от коприва (вижтете оферта и рецепта в края на статията) и за десерт – кадаиф. Можете да сложите на трапезата различни ядки и плодове. Украсете масата със свежи пролетни цветя, които напълно да съответстват на духа на пролетния празник.
С Цветница отбелязваме настъпващата пролет и събуждането на природата за новия живот. Направете така, че всичко на този ден да бъде цветно и красиво.
Ето и нашето предложение за вашата трапеза – пригответе го за любимите си хора, а ако вие или вашите близки и приятели празнуват в този ден, бъдете здрави и направете празника си можете най-цветен.
Имен ден празнуват
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от имената на растенията: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян (а), Дилян(а), Димитър – другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а) , Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а) , Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.