Цветница  е подвижен  християнски ,  религиозен  и народен празник, който се празнува както в  православната , така и в  католическата  и  протестантската църква  една седмица преди  Великден , в неделята след  Лазаровден . Нарича се още  Връбница ,  Цветна неделя ,  Вая (Вайя)  (църк.),  Куклинден  (нар.), а в западните църкви  Палмова неделя . Пада се в шестата неделя на  Великия пост . Символ на празника са върбовите клонки.

Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са във древните митологични представи и обичайни норми.

История на празника

На този ден християнската църква празнува влизането на  Исус Христос  в  Йерусалим  в дните преди еврейската  Пасха . Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него облечете си и маслинови клонки.

След като престояла четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите  Марта и Мария ,  Исус Христос  възкреси за Йерусалим.

Когато наближи града с придружаващите го учениците и стигнаха до  Витфагия , той след двама от тях да отидат в селото и да ми доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ì, а ако някой ги попита защо прави това, да кажат, че е необходимо на  Господ .

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпревари и хиляден народът търга към  Витания , за да го посрещне.

Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал  палмови  клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите  наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на  Елеонското възвишение  до  Храма . Христос изгонил оттам събралите се във двора му селяни купувачи на разни стоки и множество изцерения в болници и недържави хора.

На този ден в  църквата  се отслужва  молитва  и се благославят  върбови  клонки. Те се раздава на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здравето. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Имала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодови.

Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

На този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба .

Традиции на Цветница

На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай  лазаруване  с  буене , а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая  кумичене . На Цветница се поставя началото на новия митологичен сюжет, следете с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.

Празничната обредност се разгръща в няколко взаимнопресичащи се кръга. Първият кръг е действие с обредно-магически с върбата. При посещение на сутрешната църковна служба от храма се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазва от злини и дава здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичат да се забиват върху гробовете при обичайното им за посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.

Вторият кръг обичаи са свързани с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко регистрирано с  Велики четвъртък , а най-често – с Великден), които идват на срещата живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огъня на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънцето жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекаждане, преливане, раздаване.

Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.

На Цветница се приготвят качествени хлябове за обредите, свързани с моминските обичаи и игри, както и за раздаване на гробищата.

Какво да сложим на трапезата?

На Цветница типично ястие за трапезата са  обредните хлебчета, наречени още „кукли“,  които момите приготвят.

Въпреки това, че празникът е през периода на постите, в този ден се разрешава премахването на рибата  , но  останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.

Можете да приготвите салата от картофи, от фасул и картофи, яхния от сушени чушки и маслини. Поднесете ястие от коприва (вижтете оферта и рецепта в края на статията) и за десерт – кадаиф. Можете да сложите на трапезата различни ядки и плодове. Украсете масата със свежи пролетни цветя, които напълно да съответстват на духа на пролетния празник.

С Цветница отбелязваме настъпващата пролет и събуждането на природата за новия живот. Направете така, че всичко на този ден да бъде цветно и красиво.

Ето и нашето предложение за вашата трапеза – пригответе го за любимите си хора, а ако вие или вашите близки и приятели празнуват в този ден, бъдете здрави и направете празника си можете най-цветен.

Имен ден празнуват

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от имената на растенията: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян (а), Дилян(а), Димитър – другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а) , Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а) , Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.