Единствено Османската империя отвръща на молбата за помощ, но заявява, че ще прати своите войски в подкрепа на България, само ако Княжеството отхвърли Съединението с Източна Румелия.

Като демонстрация против акта на Съединението Русия изтегля офицерите си от българските войски и младата българска войска остава под командването на капитани и майори:

Александър Батенберг е главнокомандващ на съединените южно и севернобългарски войски. Той е подпомаган в дейността си от военен съвет.

Всички странични наблюдатели залагат на бърза и лесна победа на сърбите. Причината за това е скорошното освобождение на България и липсата на добре обучени военни кадри. На практика, младата балканска държава няма никаква подкрепа. Всички съседни държави са й обърнали гръб заради съединението, а и Русия се изтегля от територията й, отново в резултат от събитията от 6 септември.

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. българската армия постига две изключително важни победи: при Сливница (5-7 ноември) и Гургулят (7 ноември) срещу превъзхождащите я по численост сръбски войски. Военните успехи предрешават края на войната в полза на България.

Според българския генерален щаб сръбските войски имат численост от малко над 60 000 души. Българските войски от Северна и Южна България имат обща численост от 108 хиляди души. В този брой са включени и доброволците.

Сръбската армия е въоръжена с пушка Маузер, модификация „Кока Милованович“. Българските войници са въоръжени основно с пушка Бердана номер 2. Запасните войници и доброволците са въоръжени с пушки Крнка, Хенри Мартини, Шаспо и Пибоди.

Консорциум от австрийски банки начело с „Лендер банк, отпуска заем на Кралство Сърбия в навечерието на войната. Историческите източници сочат, че официална Виена е била наясно, че заемът ще послужи за водене на война с България.

Български отряд, под командването на капитан Христо Попов от Първи пеши Софийски полк, разбива в срещен бой Моравската дивизия. Тя извършва обходно движение с цел да обхване левия български фланг при Сливница.

Защитата на Видинската крепост е поверена на капитан Атанас Узунов. Още с пристигането си той се заема с изграждането на множество отбранителни съоръжения, които значително да укрепят крепостта. Под негово ръководство българската армия удържа натиска на превъзхождащата я по численост сръбска войска до примирието от 16 ноември 1885 г.

„Голубчик“, под командването на мичман Владимир Луцки, извършва множество рейсове до град Видин, осигурявайки навреме подкрепления в жива сила, храна, оръжие и муниции.