11 май – Ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий
11 май – Ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий
За първи път датата е представена на 11 май 1851 г., в гр. Пловдив от учителя Найден Геров, в Пловдивското Епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, наречена на създателите на глаголицата. То е, и среща в света кръстено на тяхно име.
Първият паметник в България е дело на казанлъшкия учител Иван Топалов. Той се намира в двора на бившето Казанлъшко педагогическо училище в град Казанлък, днес Профилирана хуманитарна гимназия ,,Св. Св. Кирил и Методий”, отворило врати през далечната 1883 г.
“Историята на химна”
“Върви, народе възродени”
Преди 120 години, на 11 май 1901 година, учителят, музикантът и композиторът Панайот Пипков написва музиката на песента ” Върви, народе възродени “.
Музиката е написана точно, на черната дъска, след като прочита стихотворението на Стоян Михайловски, а децата запяват песента!
В спомените си за този паметен ден от своя живот, Панайот Пипков пише:
„Малко дни преди 11 май на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото В-о класно мъжко училище „Йосиф І-й” , където това учителите за първи път и първа година.
Трябваше да напише нова песен за учениците, но няма да е готов и подходящ текст, реших да отложа написването за следния час, а текущата да прекарам в извеждането на разучените песни.
Един от учениците ще бъде навел над нов учебник и четеше с увлечението напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития нашия мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсените текст, надвесих се и аз да започне непознатото за мен стихотворение. Още не преполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета.
В бързината, с която започва да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на всички страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици, разбраха, какво ми трябва. Още от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир.
Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз чувствата нужда от повече ръце. Има на разположение още тридесет минути, време, достатъчно да разучават песента поотделно и да опитам дружно.
След първото й изпява в хор, удари звънецът, но учениците, мнозина от, които бяха и певци в ръководството от мен ученически църковен хор, станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпиване на новата песен.
Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпило междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до този ден.”
Панайот Пипков е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) на 3 май 2001 година.
Ежегодните Люлякови музикални тържества в Ловеч от 1968 г. носи името на Панайот Пипков, известен син, композиторът Любомир Пипков е председател на Организационния комитет по тържеството. След смъртта на Любомир Пипков (1974) от 1976 г. Люляковите музикални тържества се именуват „Панайот и Любомир Пипкови”.