Моралният кодекс на Българската армия Моралният кодекс на Българската армия е основен документ, който установява основните ценности и норми за…
Read More
Иван Вазов
Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание – писателството – дава образа на живота му.
След 1870 г. публикуване поезия в периодиката.
През 1876 г. излизам на първото му стихосбирка “Пряпорец и гусла”, следва “Тъгите на България” (1877), “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885) и други. В прозата започва с мемоарите “Неотдавна” (1881) и продължава с “Повести и разкази в три тома” (1891-1893), романите “Под игото” (1894) и “Нова земя” (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класическостта във всички литературни жанрове – сред тях повестите (“Немили-недраги”, “Чичовци”), комедиите (“Службогонци”, “Вестникар ли?”), пътеписи (“Великата Рилска пустиня”), поемите (“Грамада”)…
Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участие дейно в литературата живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му не достига качеството на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвиква творчеството на групата на “младите” – около сп. Мисъл – да води литературна битка с народния поет. Сам себе си си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете могат да се четат като поезия и като история на българите.
Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.
Гробът на големия български писател Иван Вазов се намира в центъра на София, в градинката зад църквата Св. София.
Той стои непокътнат от 1921 година, когато Вазов е погребан с големи почести от целия български народ.
Монументът представлява големия витошки камък от морените, специално, за да свидетелите за огромната любов, които питат писателите към природата на България.
Отдаден ценител на природните красоти, Вазов пожелал върху добре допълнения камък от морето на Витоша.
Скалата била пренесена през септември 1926 г. – за петата годишнина от смъртта му.
В изпълнението на неговото изрично желание обществото беше донесено от мястото на Златните мостове, където Вазов обичай да седи, търсейки вдъхновение и общение с природата.
Пренасянето на 10-тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра, се оказа сложна задача. Превозването й станало с кола, теглена от три двойки биволи.
Според тогавашната преса за целта бил направен специален път с дължина от 4 километра, като превозът до центъра на София отнел цели 18 дни.
Камъкът е добавен върху фундамента на символите, покрит със земя, а той е бил издълбани единствения християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.
