Кабиле

Кабиле е най-големият тракийски античен град, чиито останки са оцелели до днес. Местността се намира край Ямбол и в миналото е използвана от траките за посрещане на Лятното слънцестоене.

Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. Оттук е минал пътят от Айнос (дне Енез при устието на Марица (античния Хеброс) към  Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) Към средното течение на река Дунав.С това е стратегическото местоположение на древното селище Кабиле постепенно прераства в града. Което се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя. Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.

Легенда за Кабиле

Траките са вярвали, че богинята Кибела, която е еквивалентна на древногръцката Артемида, е основала града им и това се казва Кабиле. Намиращ се в долината на река Тунджа, той се е радвал на плодородно лято.

Кабиле е бил известен и със своята монетница, единствената в Тракия, където се сечели монети от бронз и сребро. Първите монети, които се появяват с лик на собственика, бяха изсечени при управлението на цар Спарток.

При управлението на този собственик, жителите му се радват на добра реколта и мир. Един ден обаче царят пада от висока скала и умира, а смъртта му залива с тъга всички жители на Кабиле. Наблюдавайки как траките отказват да се върнат към нормалното си ежедневие, богинята Кабила се намесила, за да се върне отново вярата им.

В близост до града имаха две масивни крепости. Като богинята обещала, че до тях ще засади лозе, от чиито плодове ще могат да дадат сок, а сокът ще носи величието на цар Спарток.

Сега жреците на града измислиха ритуал да се будят всеки сутрин и да приветстват с песни майката земя, докато плодовете на лозето узреят.

След време лозата започнала да дава най-сладкия и сочен плод. Траките се наумили да го превърнат в сок, който нарекли вино. Напитката превърнала града в търговски център и така настанила още по-богат и проспериращ.

Оттогава регионът на сегашния град Ямбол носи славата на наследник на древните тракийски традиции във винопроизводството, датиращи от ерата на Кабиле . Виното още съхранява божествеността на великата Кибела.