Никола Вапцаров

Кратка история

На 23 юли 1942 г. съставът на Софийския военен съд осужда смъртта на Никола Йонков Вапцаров и още пет негови сподвижници за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Присъдата е изпълнена още този ден, малко след 21 ч. на Гарнизонното стрелбище в София.

Ранни години

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г., в гр. Банско. Учи в гимназията в Разлог, а по-късно (1926–1932), в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи своето име.

Баща му е войводата на ВМРО – Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва, която със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

Вапцаров работи в с. Кочериново, където е председател на професионалното дружество във фабрика “Българска горска индустрия” АД. След уволнението му през 1936 г. пристига в София.

Участие в македонския литературен кръжок, издава стихотворения в различни вестници. Стихосбирката му “Моторни песни” излиза през 1940 г.

През 1941г. става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Задачата на тази комисия е да и осигури, документи на нелегалните комунистически служители.

арест

През втората половина на този декември е освободена по гаранция за разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е отстранен и затворен в Разложкото полицейско във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирането на процеса по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан.

Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.), Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, започнал групата съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните служби в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.

За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като като подривната организация е финансирана от СССР. През март 1942 година продължаващите агентурни действия са извършени масови арести на комунистическите активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП(к).

Повдигане на обвинение

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и подпомагане на терористична група, финансирана от чужда държава по време на война и за организиране на дейността на цялата насилствена промяна на установяването на държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други, участващи го в конспиративната дейност. Вапцаров е предложен в затвора за тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

Присъда

На 23 юли е осъден на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП. Още този ден е разстрелян на гарнизонното стрелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.

Никола Вапцаров е удостоен посмъртно с Международната награда за мир от Световния съвет на света . Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова на Втория конгрес на света през 1953 г.

Творчество

Вапцаров редакция в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“
Стихотвореия: