Васил Левски

vasil-levski

Васил Иванов Кунчев , известен като  Васил Левски , е  български  национален герой.

Той е  идеолог  и организатор на  българската  национална  революция , основател на Вътрешната  революционна организация (ВРО) .

Известен е и като  Апостола на свободата , организирайте и разработването на революционна мрежа за предоставяне на свобода в България от  османско владичество . Пътува по страницата и създава частни революционни комитети, които да подготвят общата революция. Неговата мечта е  чиста и празна република,  в която всички имат равни права, независимо от своята  народност  и  вероизповедание .

Образование и младежки години

 

Според произхода на Васил Иванов Кунчев е роден на  18 юли  1837  г. в  Карлово . По-нови изследвания обаче сочат, че е роден на  18 юли  1840  г. Син е на  Иван Кунчев Иванов  и  Гина Василева Караиванова . Родителите му имат пет деца – Христо, Васил,  Петър , Яна и Марийка.

Дядото на Левски по бащина линия е син или племенник на Тудур Кръстилов, преписвач на „ История славянобългарска “, който извежда родословието си от някоя си Драгой, „ спахия “ в Кочмаларе в началото на XVII век. Бащата на Левски Иван Кунчев (1808 – 1851) е родом от село Кочмаларе (днес  Отец Паисиево ), като малко се премества със семейството си във  Войнягово , а по-късно се установява в Карлово. Той е буден и просветен среден занаятчия, занимаващ се с бояджийство и  гайтанджийство .Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на известен съдружник. Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева (вероятно 1810 – 1878) е преселник заедно със семейството си от  Сопот . Баща ì – Васил, е бил златар.

Васил Левски първо учи една година в  килийното училище  в Карлово (1845). Продължава учението си във  взаимно училище  в Карлово (1846 – 1849) и съвременно учи занатата кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Христо, Петър и Яна остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да  учи абаджилък .

Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ì внук, 1876 г.
 

От 1852 г. е  послушник  при вуйчо си –  архимандрит Василийтаксидиот  на  Хилендарския манастир  в Карлово и  Стара Загора , който обещава да изучи сестриника си. През 1852 – 1854 живее в местния  метох  и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при  Райно Попович  и  богослужение , пее в местния църковен хор. През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в  класното училище  (1855 – 1856), съвременно пее в църковния хор, ръководен от учителя  Атанас Иванов . През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на  свещеници  в  Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“  (основано е от  Найден Геров  през 1850 г.). От това време са неговите записки ” Въведение на обличителното богословие “, които днес са най-ранния запазен  ръкопис  от Левски.

През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условието да се покалугери, за да бъде изпратен в  Русия  да се учи. Според спомените на известния братовчед  Васил Караиванов  нито Левски, нито вуйчо му споменаха за обучението в Русия, а за първи път това се появява в книгата на  Стоян Заимов .На 7 декември 1858 г. приема монашество и   е ръкоположен за такъв с името Игнатий в  Сопотския манастир „Свети Спас“  под мантията на  йеромонах  Кирил Рилски . През 1859 г. пловдивският  митрополит  Паисий го ръкополага за  йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., взема решение да се посвети на революционната борба. По-късно в писмо до съратника си  Данаил Хр. Попов  той пише: ” Да кажа за себе си си: вие сте ме (мисля) познали твърде добре, че аз не съм от днес в работата си, а от 61-во [лето] ;”.

Революционна дейност в Сърбия и Румъния (1862 – 1868)

 

 

На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за  Пловдив , за да се сдобие с  тескере . През  София  и  Ниш  се отправят към  Белград , където се съдържа в началото на април.В столицата на  Сърбия  се включва в  Първата българска легия  на  Георги Раковски  в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция –  Христо Иванов-ГолемияИван КършовскиВасил Друмев  и др. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград от 3 – 5 юни 1862 г. при Варош капия, Сръбска крона и  Байраклъ джамия . получава името  Левски  (поред легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние от Георги Раковски и идеята за организиране на  чети , чрез които да се вдигне народът на  въстание . В края на юни 1862 се присъединява и заедно с група легисти, е изпратен в  Крагуевец , под ръководството на дядо  Ильо войвода . Вместо военното обучение те трябва да косят трева за сръбската армия, което довежда до конфликта с войвода им. Разтурването на легията през септември 1862 г. го заварва в Крагуевац, където слугува в богат сърбин. Заедно с Христо Големия преминава за Белград, където до края на 1862 г.  учи абаджийство , а в свободното си време посещава  казармата  за усвояване на военните знания. В края на 1862 се заминава за  Влашко , където пребивава в столицата  Букурещ  до пролетта на 1863 (Според Васил Караиванов Левски заминава за Букурещ едва в ранната пролет на 1863 и не след дълго се завръща в България.). През 1863 г. се връща в България и се установява като певец в църквата в Карлово. През следващата година е арестуван за три месеца в затвора в Пловдив (поред някои източници – за участието му в легията, според друг – по оплакването на вучо му за кражбата на коня му).Според Васил Караиванов, и Левски, и вуйчо му, са арестувани в Пловдив, но само за месец. През зимата на 1863 г. и пролетта на 1864 г. живее в Пловдив и посещава за няколко месеца  училището  на  Йоаким Груев .

 

На 19 април 1864 г., навръх  Великден , в местността Алтънчаир край Карлово, в присъствието на приятелите си хаджи Георги Попхристов и Христо Пулев, сам отрязвате си монашески коси. От този момент е мирски  дякон  (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий  се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а пловдивският митрополит го заплашва с наказание, ако упорства в настояването си.

От април 1864 до 1866 г. е учител в село  Войнягово , Карловско, от март до октомври 1866 – в добруджанското  Еникьой . Бидейки по-близо до границата, се надява да се свърже с Георги Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. Посещава  Тулча  с надеждата да се срещне със  Стефан Караджа , но не го открива. Там се запознава с  поп Харитон , който по това време е свещеник там.

 

 

През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в  Галац  и  Яш . Движи се в средите на  Хаджи Димитър  и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. отново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 г. и началото на 1867 г. е учител в с. Конгаз  в  Северна Добруджа . През март 1867 заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски. По негово предложение е определено и включено като знаменосец в четата на  Панайот Хитов , което се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в  Балкана (28 април-4 август). Заедно с четата преминава в Сърбия и известно време остава в гр. Княжевац . През август и септември 1867 г., заедно с Панайот Хитов и  Иван Кършовски , живее в Белград, където започва във  Втората българска легия (1867 – 1868) .

 

През февруари 1868 г. се разболява тежко (възпаление в коремната област налагаща операция, която остава дълго не заздравяваща рана), лежи във военно болница, където е опериран или в частна квартира според други източници. През април напуска Легията, която в края на месеца окончателно е разтурена от сръбското правителство. През май и юни 1868 г. е в  Турну Мъгуреле , където заедно с Васил Ганчев-Плевнелията се договаря да организират малките чета и да минат в България. През юни се среща с Хаджи Димитър в Букурещ във връзка с подготовката на чета, но не се одобрява организацията им и се връща в Сърбия – в град  Зайчар . В края на юни и юли за кратко е в затвора в Зайчар. За този престой той пише в писмо до  Данаил Хр. Попов  през 1871 г.: ” …и аз на 68-о [лето] бяха затворени в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество .” През това време преосмисля изминатия път. През август е в Букурещ, където също е арестуван за кратко от влашките власти, заради преминаването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но е освободен по здравословни причини – не зарасналата рана от операцията в Белград, излекувана по-късно от  Неофит Калчев . По това време съмненията ми в целесъобразността на четническата тактика се превръща в убеждение, трябва да се търси нов път за осъществяване на крайната цел. За първо място изразява мнението, че трябва да предварителната подготовка на народа за освобождаващото дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщавам, че е решил да направи нещо голямо в ползата на отечеството:

„Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и първия любимец български, давате при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го правя, ако речете Бог с Вашето позволение, ако го списък благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако и спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.

В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на  четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа  окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. До декември 1868 г. живее в  Букурещ , където се свързва с  Иван Касабов  и дейците на „ Българското общество “. Към това време се отнася за запознаването му с  Христо Ботев  и техният съвместен живот в една изоставена  вятърна мелница  край Букурещ. Единственият източник за съвместния живот на Левски и Ботев е цитирано от  Захари Стоянов  в писмо на Ботев до Киро Тулешков , чийто оригинал липсва. Това, а и пълното отсъствие на името на Ботев в запазената кореспонденция на Левски, дават основание на някои историци като проф. Иван Стоянов да твърдят, че вероятно те не са се срещали.

Залавяне и смърт (1872 – 1873)

 

Последната снимка на Васил Левски, направена в Букурещ след общото събрание на БРЦК 1872 г., по която е издирван от турската полиция.

 

Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски – нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия, разривът с  Димитър Общи , който на своя глава обира османската хазна в  Арабаконак , и следлите разкрития от османската полиция.

На  14 август  1872  г. Левски и  Вутьо Ветов  от с. Видраре  отива в къщата на ловешкия чорбаджия  Денчо Халача , за да се сдобият с пари, но се натъкват на ратая му. В писмо до  Любен Каравелов  Левски описва какво се случи:

Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“ … Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така. Беше оцапано на много страни!… Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора. Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше.
— Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, източници.  Том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 170 – 172.

Този инцидент, за който Левски дълбоко съжалява до края на дните си, няма пряко отношение към залавянето му, но утежнява вината му при издаването на присъдата – макар съдът да го обвинява в непредумишлено убийство, за което се полага 15 години затвор, при друго извършено престъпление присъдата е смъртна.

На  22 септември  1872 г. Димитър Общи и Тетевенския частен революционен комитет организират  Арабаконашкия обир . Васил Левски е възразявал, но е подкрепен единствено от светоиконом  Кръстю Никифоров . В последното си писмо от 12 декември 1872 г. той пише на ловчанци:

Се тогава, като го не видях на другия ден, та да ми каже да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не е слушал .
— Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, източници.  Том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 212.

Залавянето на участниците, включително и на Димитър Общи, нанася тежък удар на революционната организация. Османската полиция започва арести на комитетски дейци, които с признанията си насочват към Васил Левски. Секретарят на Тетевенския комитет  даскал  Иван Лилов Фурнаджиев , първи дава точно описание на Левски:

Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.
—  Васил Левски и неговите подвижности пред турския съд. Документи из турските архиви.  С., 1987, с. 79.

По показанията на комитетските дейци започват и арести на членове на Ловешкия частен революционен комитет – Анастас ПопхиновМарин ПоплукановДимитър ПъшковВеличка Хашнова, която е арестувана за кратко според тогавашната практика в къщата на поп Кръстю Никифоров. Последователно са извикани на разпит и свещениците поп Лукан Лилов – погрешка, и поп Кръстю Никифоров.

В писмо от ноември 1872 г. Левски получава нареждане от  БРЦК  и Любен Каравелов за вдигане на въстание:  „Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от нашата страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаеш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се пише и ще заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора.“Той отказва да го изпълни, тъй като като преценява правилно, че народът още не е готов за повдигане на въстание. Решава да приберете архивите на  ВРО  от Ловеч и да се прехвърли във Влашко. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова снимка и с точно описание на особените му белези, както и с информация, където евентуално може да бъде открит.

Конфликтът на Левски с комитетите е в няколко посоки. От една страна, комитетите, където се разпорежда Димитър Общи – орханийски и тетевенски, се подчиняват на него, а не се съобразяват с нарежданията на Левски. Крайният резултат от това е обирът на хазната в Арабаконак. Левски е въвлечен в конфликт и с брата на Данаил Попов – плевенския куриер Анастас Попхинов, който обвинява Левски в авторитаризъм, лъжа и присвояване на средства. Той е и един от малцината, оставили писмени свидетелства за заплаха към Левски: „Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един пъти ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“

Поведението на ловеските дейци също използва Дякона – тази познава за подхвърлилите писма от негово име във двора на Величка Хашнова и че председателят на комитета, който по това време е бил  Марин Поплуканов , е използвал комитетски пари за своите цели. На 12 декември 1872 г. Левски пише на ловешкия комитет последното си писмо: “По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска – от страх… Ето каквито писма, пари, вестници и всички, каквито имат оставени при вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще минат да ги взема, или друг ще пратя да ги отнесе… У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги използвал за ден-два в своята работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се търси. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови.” [35]

На 24 декември Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където се отсяда в домовете на  Никола Сирков  и  Величка Хашнова . След като взема архива, който зашива в  самара  на коня, на 26 декември, придружаван от  Никола Цвятков , потегля към  Велико Търново . По пътя извън Ловеч злощастно се срещате от турски конен патрул. Старшият –  Али чауш, не остава задоволен отговора на Левски, че е ловчанец  , търгува към лозето си, за да види колко колко трябва да се изсипе, но предпочита да не рискува в разбирането и да остави да продължи пътя. Долагата веднага в Ловеч за среща и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица. Според други предположения не заптието долага за съмнителното лице, а предател от хана в  Къкрина съобщава  за съмнителен гостенин.

 

На  27 декември  1872 г. е заловен от турските заптиета в  Къкринското ханче . Общо 15 заптиета, начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш, обграждат рано сутринта ханчето, което е държано под наем от  Христо Цонев – Латинеца . Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещало през деня. Причината Левски, все пак че има  тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценява, че само ще навреди на невинен човек и се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухото, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.

Васил Левски дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.:

Въпрос: Кои са другарите ти, които бяха заловени заедно с теб, и как ви заловиха ?

Когато ме заловиха, Христо ханджията не беше там. Бяха се загубили добичетата му, [та] отишъл да ги търси. Заловили го след в дома му.”

– Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186 – 210, 255 – 261.

При ареста, архивът остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от Никола Сирков (Халача). След Освобождението от османско владичество Никола Цвятков и Мария Сиркова предават част от него на Захари Стоянов, а друга – в Музея на Ловешкото читалище „Наука“. При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години. Тази версия, лансирана от медиите, е малко вероятна – от обира до Ловчанския комитет достигат само 3000 гроша, и то в дребни пари – злато почти не е имало в колата. Но не е изключено това да са комитетски пари, доколкото събираните средства са обръщани в злато за по-лесно съхранение и пренос.

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дългата верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателството от съмишленик. Десетилетия след  Освобождението от османското владичество  се спори за името на предполагаемия предател – светоиконом  Кръстю Никифоров  (съучредител на комитета в Ловеч) или  Марин Поплуканов  (председателя на комитета). През 1925 г. историкът  Димитър Страшимиров  публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно светоиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма. Тази теза пристъпва и Димитър Панчовски в своите изследвания, където доказва, че вината на поп Кръстьо е вменена от известния съслужител – поп Лукан и фамилията му. След освобождението и Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са сериозни политически фактори в града и имат възможност да въздействат и върху другите оцелели поборници да свидетелстват срещу поп Кръстю, който е и техен политически противник. Ловешката полиция не знае кой е заловеният и с усилен конвой е откаран в  Търново . Тук е установена неговата самоличност. При прехвърлянето му от Търново в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици.

 

Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета ѝ пред Европа.

Съставът на комисията според протокола от нейната работа е: генерал  Али Саиб паша Гюрчю  – председател на  Държавния съвет , майор  Шакир Мехмед Салим , Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ,  Иванчо Хаджипенчович , Пешо Тодоров,  Мано Хаджимакчиев  и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накаже строго само ръководител. Обвиненията към Левски са по  чл. 55 ал. 1  – „Който подбужда посредствено или непосредствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се наказва със смърт, ако е следло въстание или е имало начало на изпълнение“; чл. 56 – „Който подбужда поданиците на Османската империя да се въоръжава един срещу друг или да вършат опустошения, кланета или грабежи в една или повече местности, се наказва със смърт, ако така, са последвали или е имало началото на изпълнение.“; чл. 66  – „Който по площади, тържища и други публични места чрез думи, разпространение на ръкописни и печатни списъци или по друг начин на подбуждане на гражданите и жителите на империята, за да се извърши престъплението по особена, ще се накаже другата глава на тези деяния.“; чл. 174, ал. 2 – „Който убийство без предположение, се показва с принудителна работа за 15 години. Престъплението се наказва със смърт, когато е предишно, придружено или след това от друго престъпление, или когато е било средство, за да бъде друго престъпление“. От имперския Наказателен закон.

Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6/ 18 февруари  1873  г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред  архиерейския  наместник на София – отец Тодор Митов от  Пирдоп. В изповедта си казвам:

Каквото съм правил, в полза на народа е

и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като  йеродякон  Игнатий, а също и българският народ.

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тервел спасителя на Европа

Тервел спасителя на Европа Тервел спасителя на Европа На 15 август 718 година, благодарение на българския владетел Тервел , арабите свалят…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров  Кратка история На 23 юли 1942 г. съставът на Софийския военен съд осужда смъртта на Никола Йонков Вапцаров и…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Кабиле

Кабиле   Кабиле е най-големият тракийски античен град, чиито останки са оцелели до днес. Местността се намира край Ямбол и в…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов Стефан Николов Стамболов  е бележит българския държавник и революционер, както и журналист и поет.Апостол на Вътрешната революционна организация…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ, РОДЕН В СКОПИЕ, СЕ ПОДПИСВА “ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ” Възкачва се на престола през…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Цар Калоян – “Ромеоубиеца”

Цар Калоян (Ромеоубиеца) Калоян – „Ромеоубиеца“ ( * ок. 1170; † 1207 ) е цар на България от 1197 до…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Войвода Стефан Караджа

Войвода Стефан Караджа  На 11-ти май 1840 година е роде войвода Стефан Караджа. Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Второто освобождение (филм)

Второто освобождение (филм)  Второто освобождение (филм) С архивни хроники и документи, голяма част от които се показват за първи път, филмът…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ  АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ Е ИЗБУХНАЛО НА “1 МАЙ” (нов стил)АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ е избухнало на “1 май” (нов стил) защо…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Александър Батенберг

Александър Батенберг  Александър Батенберг е избран от ВНС за княз на България на 29 април! 🔴 Роден е на 5 април…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Георги С. Раковски

Георги С. Раковски   Георги С. Раковски или Георги Стойков Раковски роден на 14 април 1821 г., в гр. Котел….
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Филип Тотю

Филип Тотю  Зад името на Филип Тотю се крие лицето Тотю Тодоров Топалски, роден на 10 април 1830 г. в…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Сръбско-българска война”

Тест “Сръбско-българската война”   Сръбско-българската война Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.По това време Русия,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е!

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е! Знаете ли, че има само 3 конструкции в света, в които е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Овладяването на Одринската крепост (1912 – 1913)

“Овладяването на Одринската крепост”(1912 – 1913) 📷На изображението: Българската артилерия при Одрин, март 1913 г.   Балканската война (1912 – 1913) Тази…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Битката при “Клокотница”

Битката при “Клокотница” 📷На изображението: Победата при Клокотница. Худ. М. Гановски и Б. Григоров Битката при “Клокотница”На 9 март отбелязвам…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Втората балканска война” (Междусъюзническа)

Тест “Втора Балканска война” (Междусъюзническа) Втората балканска война или Междусъюзническата , е въоръжен конфликт между  България , от една страна,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Ден на Освобождението на България от османско иго

Денят на Освобождението на България от османско иго Денят на Освобождението на България от османско иго  3 март  е  националният…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Какво знаете за 3-ти март ?”

Тест “Какво знаете за 3-ти март?” Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест България в “Балканската война”

Тест България в “Балканската война” Балканската война , наричана още  Първата балканска война , е военен конфликт между  Османската империя…
Read More
{"dots":"true","arrows":"true","autoplay":"true","autoplay_interval":"6000","speed":"1000","loop":"true","design":"design-2"}