Генерал-майор Андрей Блъсков

Генерал-майор Андрей Блъсков роден е на 21 февруари 1857 г. в Шумен в семейството на възрожденски учител, брат е на писателя Илия Блъсков .

Завършва началното си образование в Букурещкото българско училище (1870), а след това и Априловската гимназия в Габрово (1876).

Преди да постъпи в Одеското пехотно юнкерско училище, взема участие в националноосвободителната борба като куриер на Габровския таен революционен комитет.

Постъпва като унтерофицер в 4-та рота на 2-ра дружина на Българското опълчение, в чийто състав участва в боевете при Стара Загора и Шипка по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1884).

През Сръбско-българската война (1885) командва 5-и пехотен дунавски полк и войските от централния участък на Сливнишката позиция.

Подкрепя офицерите, правилно детрониране на княз Александър І (август 1886), поради което е уволнен от армията.

Реабилитиран (1887) и назначен за командир на дружина в 4-и пехотен плевенски полк, началник на Оперативното и на Мобилизационното отделение във Военното министерство. От 1906 г. е в запаса.

През Първата балканска война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за общ началник на подвижните магазини в Главното тилово управление, а впоследствие – за помощник главен интендант на българската армия.

След преминаването си в запаса през 1913 г. развива активна обществена дейност. Председател е на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в Габрово, а по-късно – на Централно поборническо-опълченско дружество в столицата. Член на Славянското дружество в София и почетен гражданин на Габрово (23 февруари 1923 г.).