Денят на Независимостта на България: Пътят към Свободата и Суверенитета На 22 септември България отбелязва Деня на Независимостта, важен национален…
Read More
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев
умира
на 21 февруари 1940г., в София
Опълченец-поборник , български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12-а пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915-1918).
Той е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара /дн. Стара Загора/.
Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.
През Руско-турската война (1877-1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7-а опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик.
9 юли 1881 година е повишен в поръчиката и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишено във званието на капитан, на 17 април 1887г. в майор.
На 2 август 1891 г. е повишено във званието подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно е командир на 18-и пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.
По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия с вземане на участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция.
На 14 септември 1913 г. е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.
В навечерието на Първата световна война (1915-1918) се числи към щаба на 7-а пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12-а пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 г. – на Бургаския укрепен пункт .
На 14 май 1937 година е повишен в званието генерал-лейтенант.
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.
Съчинения:
1. Действията на I бригада от 5 п. Дунавска дивизия във войните през 1912-1913, София 1925, 111 с.
2. Спомени от Освободителната война през 1877 – 1878 г., [София 1925], 35 с. (Приложение на списание “Подофицерски журнал, г. 1)
3. 12 пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915-1918г.
