Панагюрското златно съкровище Панагюрското златно съкровище е едно от най-известните и впечатляващи археологически находища не само в България, но и…
Read More
Битката при "Клокотница"
Битката при “Клокотница”
На 9 март отбелязвам 792 години от победата при Клокотница .
В началото на март 1230 г. многобройна войска под предводителството на Теодор Комнин, деспот на Епир, се насочва през Адрианопол (дн. Одрин) по горното течение на р. Марица към Пловдив и спира на десния бряг на р. Клокотница. Цар Иван Асен ІІ (1218-1241) потегля от Търново и разполага с армията си северозападно от днешното с. Сталево, Хасковско.
Решителното сражение започва рано сутринта на 9 март 1230 г. (денят на Свети Четиридесет мъженици) в близост до задното с. Клокотница, Хасковско. Българската войска подхожда към противника, а на знамето й е прикрепен нарушенията от Теодор Комнин съюзен договор.
Първоначално действията на епирската армия са успешни и тя се вклинява в бойния ред на българите. Това цар Иван Асен ІІ въвежда оставения в резерв конен отряд, който излиза в тил на противника. Теодор Комнин и цялата му войска се предоставят обкръжени, без възможност за оттегляне в която и да е посока.
В резултат на победа към българската държава се присъединяват Източна Тракия с Одрин и Димотика, Беломорието със Сяр, цяла днешна Македония, Далмация и значителни части от Албания. България става първостепенна сила в европейския югоизток, а нейният владетел Иван Асен ІІ започва да се титулува “цар на българи и гърци”.
Възпоменателен надпис върху паметна мраморна колона
Голямата победа на българските войски е ознаменувана с възпоменателен надпис върху паметна мраморна колона, добавяна в църквата Св. Четиридесет мъженици във Велико Търново, който гласи:
„ В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.
