Филип Тотю
Зад името на Филип Тотю се крие лицето Тотю Тодоров Топалски, роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците на с. Вонеща вода, Килифаревско. В историята остават и неговите прозвища Хвърковатия, Неуловия.
Бащата Тодор Станчев Топалски произхожда от известен род на дядо Буро, преселил се в Балкана от Севлиевско. Майката на войводата Иванка Велчева е братова дъщеря на прочутия търновски търговец Велчо Атанасов Джамджията – главен организатор на Велчовата завера от 1835 г. Семейството има пет деца, от които Тотю е най-малкото.
Малкият Тотю още от детските години има буен характер, който запазва до края на живота си. Първоначално Тотю учи в търновското училище към църквата „Св. Богородица”, а след постояване на родителите си става терзийски чирак. Но занаятът не му допада и той се завръща да помага на баща си. Занимава се със животновъдство и е търговец на едър рогат добитък и кози.
През 1849 г. е изпратен заедно с още двама българи по търговски дела в Южна България. На връщане на тримата са нападнати от турски разбойници в прохода Хаинбоаз. Двамата спътници на Тотю са убити, а сесията той е ранен, но успя да се спаси. Тази случка, както и много други насилия на турците над българи, на които младият Тотю става свидетел, поражда у него силна омраза към поробителите. Тотю расте в бурно време. След кърджалийските размирици от края на 18 -началото на 19 в. мощта на Османската империя отслабва. От нея се отделят като самостоятелни държави Черна гора, Сърбия и Гърция. Революционният подем на останалите балкански християнски народи се пренася и върху българите. Българското националноосвободително движение след Кримската война (1853 – 1856) придобива организиран характер. Тотю е един от хората смели дейци на епохата,
През 1851 г. Тотю е наклеветен несправедливо и попада зад решетките на Търновския затвор. Излиза благодарение на застъпничеството на влиятелните търговци, един от които е чорбаджията Стефан Карагьозов.
Като начин да укротят буйния нрав на сина си, родителите на Тотю решават да го оженят през 1853 г. против волята му за дъщерята на един заможен селянин – Минка. Тя му ражда син Тодор, който остава единственото дете на войвода. Това не се отцелява дълго – още на брака от 1854 г. Тотю напуска жена си и решава да се посвети на хайдушкия живот. Тотю става хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина от Стара планина. След търновския затвор попада в сливенския, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар, но вече под новото име Филип Тотю.
Като хайдутин приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начало на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страницата. След еднодневно се укрива около града дружината от наблюдаваната по дирите й загубата в гората край с. Върбовка. Забелязана и издадена на властта от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.
Сражението при Върбовка се разиграва от 14 до 20 май 1867 г. След разбиването на четата при с. Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал (днешен вр. Ботев) в Стара планина. Присъединяват се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.
През 1868 г. участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български триколор (1887 г.). Знамената с триколор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези, които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели със второто знаме. На това знаме следите се губят, но триколорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.
Филип Тотю почива в село Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му честват съратник Панайот Хитов казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“.
