Филип Тотю

Филип Тотю

 

🔴Зад името на Филип Тотю се крие лицето Тотю Тодоров Топалски, роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците на с. Вонеща вода, Килифаревско. В историята остават и неговите прозвища Хвърковатия, Неуловия.

🔴Бащата Тодор Станчев Топалски произхожда от известен род на дядо Буро, преселил се в Балкана от Севлиевско. Майката на войводата Иванка Велчева е братова дъщеря на прочутия търновски търговец Велчо Атанасов Джамджията – главен организатор на Велчовата завера от 1835 г. Семейството има пет деца, от които Тотю е най-малкото.

🔴Малкият Тотю още от детските години има буен характер, който запазва до края на живота си. Първоначално Тотю учи в търновското училище към църквата „Св. Богородица”, а след постояване на родителите си става терзийски чирак. Но занаятът не му допада и той се завръща да помага на баща си. Занимава се със животновъдство и е търговец на едър рогат добитък и кози.

🔴През 1849 г. е изпратен заедно с още двама българи по търговски дела в Южна България. На връщане на тримата са нападнати от турски разбойници в прохода Хаинбоаз. Двамата спътници на Тотю са убити, а сесията той е ранен, но успя да се спаси. Тази случка, както и много други насилия на турците над българи, на които младият Тотю става свидетел, поражда у него силна омраза към поробителите. Тотю расте в бурно време. След кърджалийските размирици от края на 18 -началото на 19 в. мощта на Османската империя отслабва. От нея се отделят като самостоятелни държави Черна гора, Сърбия и Гърция. Революционният подем на останалите балкански християнски народи се пренася и върху българите. Българското националноосвободително движение след Кримската война (1853 – 1856) придобива организиран характер. Тотю е един от хората смели дейци на епохата,

🔴През 1851 г. Тотю е наклеветен несправедливо и попада зад решетките на Търновския затвор. Излиза благодарение на застъпничеството на влиятелните търговци, един от които е чорбаджията Стефан Карагьозов.

🔴Като начин да укротят буйния нрав на сина си, родителите на Тотю решават да го оженят през 1853 г. против волята му за дъщерята на един заможен селянин – Минка. Тя му ражда син Тодор, който остава единственото дете на войвода. Това не се отцелява дълго – още на брака от 1854 г. Тотю напуска жена си и решава да се посвети на хайдушкия живот. Тотю става хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина от Стара планина. След търновския затвор попада в сливенския, откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар, но вече под новото име Филип Тотю.

🔴Като хайдутин приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски. През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начало на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страницата. След еднодневно се укрива около града дружината от наблюдаваната по дирите й загубата в гората край с. Върбовка. Забелязана и издадена на властта от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.

🔴Сражението при Върбовка се разиграва от 14 до 20 май 1867 г. След разбиването на четата при с. Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал (днешен вр. Ботев) в Стара планина. Присъединяват се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.

🔴 През 1868 г. участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

🔴 Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български триколор (1887 г.). Знамената с триколор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези, които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели със второто знаме. На това знаме следите се губят, но триколорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.

🔴 Филип Тотю почива в село Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му честват съратник Панайот Хитов казва: „Тук почива страшилището на Турската империя“.