АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

априлско въстание

 

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ Е ИЗБУХНАЛО НА “1 МАЙ” (нов стил)

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ е избухнало на “1 май” (нов стил) защо и как избухва прочетете следващите събития.

След 1344 г. османските нашественици поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан партньор довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски съвременник на събитията пише: „Тогава живите облажаваха умрелите по-рано“.

В 1352 г. турски пълчища извършват масови кланета в (днешните) Айтос, Ямбол и Пловдив
В 1359-1364 османци извършват масови кланета в (днешните) Стара Загора, Пловдив и Сливен. Това е избито и завлечено в робството на цялото население в градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
В 1372 турците избиват и отвличат в робството на цялото население на Бактун и града престава да съществуват.
На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършват масово клане на населението, което продължава няколко дни. В една от църквите са събрани и изклани 110 оцелели търновски първенци.
В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подаване на Първото търновско въстание. За да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.
В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказа да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се „за кашмер“ са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

На 18 октомври 1688г. турската войска на софийския бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени , а към 2000 момци, моми и млади жени са отвлечени в робство. Селищата са изгорени и сринати до основи. След подаване на Чипровското въстание около 3000 българи от района, за да се спасят забягват в Банат.

През юни 1689г. от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Те принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.

В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подаването на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.

В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подаване на Въстанието на архиерите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 1737 г. . зад църквата „Света София“, много българи от западните български земи бягат в Банат.

В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и редовни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград .

През 1793г Кърджалии водени от Емин Балталъ колят и опожаряват Габрово и Сопот.

20.ІІ.1798 Кърджалийски отряди изколват населението на Трявна и Тетевен.

Записани са кланета от редовни турски войски:

1785г. в Тулово, Мъглиж, Панагюрище и Карлово.
1791г. в с. Раково котелско, Ловеч, Айтос, с. Бов, Хасково, Харманли, Асеновград (два пъти), с. Урумкьой Созополско.
1793г в Копривщица и още два пъти по-късно, в Казанлък (няколко пъти), Шипка, Елена, Чирпан и Сопот през 1793г.
1794г. в Ямбол и Жеравна.
1795г. в c. Тича и с. Градец, с. Пролом карловско – три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото),
1796г. в Арбанаси, В. Търново, Троян, Севлиево и Еркеч.
1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. голямото е кръвопролитието Особеното в Никопол и околността.Тук е събрана е голяма група жени и децата българи от раята, натъпкани са в една кошара и са немски живи да изгорят.
22.ХІІ.1799г. записано клане в Калофер и второ през 1804г.
1808г. В Еркеч няколко пъти, оцелелите изоставят селото и то престава да съществува.

С по няколко кланета и опожаряване със Караеврен (дн. Близнак), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други.
Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтреблението. Малко български земи, най-вече най-големите градове и бедните места са по-слабо планински места.Сериозно пострадват Гюмюрджнско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бягат в Бесарабия и във Влашко.

В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за подаване на бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.
В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността в главата с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.

През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно донесение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са включени 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнесени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лесковецко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.

На 10 юни 1850 г. турците от Видинския гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подаване на Видинското въстание.

26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура придаване на Априлското въстание.

През 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършват клане и опожарява Панагюрище при подаване на Априлското въстание.

 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършват клане на българите събрани в лагера Еледжик при подаване на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.

На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подаване на Априлското въстание от войските, командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак придаване на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души главни жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града . Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъженици.

На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подаване на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.

На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успя да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успя да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани.Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъженици.

На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повече селяни – 20 българи, младите са накарани да играят „кърваво хоро“ преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити със озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.

От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание на частите на турската териториална отбрана някои като „башибозук“, редовната войска – низам, свиканите запасни части – редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват селището с 80 и разграбват 80 и разграбват 20 население. Това кара Уйлям Гладстон да е издадено през 1876г. брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие „Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“

На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000 г. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.

На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците е извършено голямо клане и е опожарена до основата на Нова Загора.

На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.
Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорските евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожата им е изпълнена със слама и са окачени по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо поляти с газ.Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръста приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочествани и след изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да паднат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и езики. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба.Това може да бъде най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново. момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това може да бъде най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново. момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това може да бъде най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.

На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи във Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилване и удадени общо до 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при казва си в Каварна.

На 4 август 1877 г. в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.
През август 1877 г. в Карлово от редовни турски войски и бабозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (поред доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), Пловдив, през август 1877 г. в Карлово. но турците вероятно успеят да прикрият много от убийството и да намерят жертвите са значително повече.
В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището, за да се засели отново.

В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.

В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе , Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи.Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзокуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна , Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца до началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.

След 5 октомври 1878г. в Кресненско-Разложкото въстание от турската войска са изклани са изклани 600 българи в Разложко, не по малко са жертвите и в Кресненско. Изгорени, ограбили и разсипани са десетки села в цяла Югозападна България: Баня (напълно унищожено от Тефик бей, загинали българи 264), Банско, Добринище (с над 200 къщи), Горно Драглище, Долно Драглище, Добърско, Бачево, Якененското, от. дефиле (Кресна е изгорена на 11 ноември 1878г), Ощава, Мечкул, Сенокос, Осиково, Врабча, унищожено е село Черешница-Мелнишко (изклани от хаджи Юсуф Ефенди 360 българи), в Мориевско село2 село Буф и други село Коприщ в1, Капий село в1. , Чемерево, Горна Драчевица, Долна Драчевица, Ръжаня, Конопища, изгорена е българската църква “Св.Димитър” в Битоля, изнесени със стотици девойки и жени, в България се спасяват над 25 000 бежанци.
В 1902 г. от турската войска от 22 септември до началото на ноември в Горноджумайското въстание от турската войска са убити над 150 българи, изгорени са 15 села, изтезани са 438 мъже и жени, изменени са 111 девойки и жени, ограбени са 807 къщи, в България се спасяват над 2 000 бежанци.

В 1903 г. от 2 август до октомври от турската войска в Илинденско – преображенското въстание в Македония и Тракия са убити над 5 680 българи, изгорени са 201 села с 12 440 къщи и 70 000 души остават без покрив, поругани са 3 122 девойки и жени, в България се спасяват 30 000 бежанци.

На 13 ноември 1904 година гръцки андарти нападат българска сватба в село Зелениче Леринско. Това е известно в историята като Зеленичкото клане или Зеленишка кървава сватба. Кмета на селото жени сина си и присъстват много гости от селото и близки. Гърците взривяват бомба в стаята сред сватбарите. Убити са 13 българи включително младоженеца и баща му.
От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.
На 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на Благовещение, гръцки андартски чети извършват клане и подпалват село Загоричани Костурско. Погромът е известен в историята като Загоричанско клане. Селото е подпалено от всички страни.В центъра, гърците събират 20 души видни възрастни граждани 14 от които отвличат и убиват в планината Върбица. В селото са убити 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са е убит и възрастния селски поп. Убити са и кмета на селото и дъщеря му. Броят на жертвите е по-различно като убити българи 62 и 6 ранени, 72 убити и 100 убити. В паметта на жертвите е издигната българската църква „Свети Димитър“ в Цариград.

На 28 септември 1905 г. гър извършват клане и палеж в село Горно Неволяни, това е втора „Кървавата сватба“. Андартска чета напада българи празнуващите сватбата, къщата е изгорена, убити са повече от 11 души.

На 25 октомври 1906 г. е извършено клане и палежи в Горно Караджово от Гръкоманина Митруш Гоголаков (капетан Митрусис). Андартска чета преоблечена като турски войници напада селото – изгорени са десетина къщи, убити по особен жесток начин са 10 овчари извън него и още 25 души, включително жени и деца, са убити и тежко ранени в него. Клането в Горно Караджово предизвиква международно разследване с което са натоварени австрийския консул Пари и един френски офицер Фулон, обсъждано е в английския парламент.

В периода 1904 – 1908 г. гръцките андарти извършват масови убийства и погроми над българи в Македония водени от щатни гръцки офицери, с директна поддръжка на гръцката държава и благосклонното бездействие на турската власт.Андарти, командвани от поръчик Георгиос Кондос избиват местните български първенци в Езерец и Видолуща и района войвода на Осничени, други в Осничани и Езерец убиват 10 българи, при село Сконско се избиват групи от Жупанища, в планината Вич са убити 35 български селяни от Прекопана, Осничани е подпалено, в Айтос е убит свещеника и са подпалени 10 къщи, село Герман е ограбено, в Кладороби са избити 17 души, в Бесвиня палят къщи, църковни книги, одежди и утвар, пожаряват напълно Путурус убиват пет селяни и изгарят 2 деца, изгарят 10 къщи в Църничания убиват 3 селяни над село Драгош, нападат Бешище, Скочивир,Дреновени, Добровени, където са отличени и заклани видни българи, в Бърник са мянските къщи и заклани 10 души, други убийства са извършени в Бърник, Путурус, Църничани, Петалино, в Битоля създават редовни погроми над българите и убиват гимназиалния учител в Христо Вълков са отвличени 26 души, и са убити 12, изнасилено е едно момиче, с динамит е разрушена къщата на свещеника в Попово, в Петричко по пътищата и полетата убиват българи, във Воденско от андарти са убити 33 български селяни и 8 власи, в Осничани са убити 5 селяни, гърците наемат турци и албанци, които системно да убиват българи, пострадват селата Лувраде, Старичани, Марчища, Гръче, Осничани, Стенско, Нестиме, Добролища, Изглибе, Галища, Долени, Хрупища, Олища, Куманичево, Кондобища. След като са отблъснати от Бабчор андартите обезсват две българки,Докурчев при следствието се разбира, че заповедите за Сярско издаване на гръцки консул в града, в Голо село убит един и ранени 2 българи, в Луковища гърците убиват 7 мъже и изнасилват няколко жени, в Бозец и Горно Куфалово от капитан Никифорос са убити няколко българи , в Карликьой, са убити са 5, от които три жени, и други двама българи са ранени. Гърците избиват няколкостотин българи, включително жени и деца, действията им са изцяло подчинени на техния девиз: „Българин да не остане!“

На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийския консул в Македония Алфред Рапопорт, военният адютант в Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стигат до извода, че това е дело на турските войници от редифския батальон и местните турци от Калиманци.

На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазара в града. Убити са 20 българи и 282 ранени. Клането ускорява избухването на Балканската война.

На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.
На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани, Македония. Местни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.

На 20 1913 и в следващите дни в Тиквешкото въстание от сръбските войски са убити само в Кавадарци 363 души, в Неготино – 230, във Ваташа – 40 души и т.н. Карнегиевата комисия установява, че броят на избитите българи надхвърля 1000 души.

На 22 юни 1913 г. гръцката армия по лично указание на крал Константин изгаря и унищожава град Кукуш с 40 околни български села и манастир „Свети Георги“, жертвите става голяма част от населението, което не успява да избяга в България. По същото нареждане е изгоренот гърците и град Струмица.Карнегиевата комисия посочва, че селищата са унищожени заради българския им характер.
На 24 юни 1913г. редовната гръцка армия извършва клане в село Аканджали Дойранско. Селото е ограбено, убити са 365 българи, включително умрелите от изнасилванията жени. Такава е съдбата и на околните български села Асанли, Брест, Владая, Доблали, Димонци, Николич, Патарос, Попово, Ратирци и Сурльово.

На 13 юли 1913 г. Българското село Габрово до Ксанти е унищожено от гръцката войска и турски башибозук, заварените в селото възрастни и болниците габровци са изклани. Част от населението се спасява, като още на 10 юли, заедно с българите от съседното село Кръсто поле се изтегля на българска територия към град Ксанти и Пашмаклийско.

От 17 юни до 28 юли 1913 г. от гръцката армия по заповед на командването й са унищожени, изгорени и ограбени практически всички български села и квартали в градовете от Солун до Кресна, където армията им попада в обкръжението от българските войски. От гръцките военни са изклани хиляди военнопленници (само в Нигрита са избити не по малко от 1159 пленени българи) и обикновени граждани и селяни българи, които не успяват да се оттеглят вътре в България, много от тях преди да бъдат убити садистично са бити, осакатявани и са им вадени очите, включително на изразените жени и девойки. Клане е извършено и в Сярската гимназия.Хиляди българи загиват депортирани в лагери по гръцките острови, само в лагера Трикери за няколко според гърците от 7000 затворени българи са изрели над 1000, в броя им е много по-голям , поради това и Карнегиевата комисия не е допусната до концлагера. Интернирането и държането в нечовешки условия за големи маси на българи от Беломорието и Македония по островите, където много ог тях загиват, става практиката на гръцката власт продължава до началото на 60-те години на 20 век.

От 7 юли 1913г. редовната турска армия започва кланета над българите в Одринска Тракия, следващите и следващите дни е опожарено и унищожено голямото българско село Булгаркьой недалеч от Кешан, там са изклани 1100 души. Отвлечени със 1030 главни млади жени и деца и са потурчени. Такава участък има и останалите по-малки български села около Кешан и Малгара.

На 9 юли в Одрин са избити още 521 българи, в Узункюпрю и Хайребол са изгорени всички български села Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли, Ново село, Залъф (изклани 687 българи), Татарлар (населението бяга, застигнатите няколко десетки са десетки). т.н.

На 10 юли са подпалени източните квартали на Свиленград, когато се разбере, че градът ще остане в България, турците ще подпалват отново и ще изгорят до основание. Населението избягва навътре в България, но хората заловят над 30 възрастни българи и зверски ги изколват в скотобойната, заклани жени са хвърляни в дълбоките кладенци. От къщите няма помен, също и от големите масиви и обществени сгради – черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини – всички са изравнени със земята. Останалия годен материал – камъни и тухли, турците отмъкват оттатъка предполагаемата граница.Разорени и изгорени са всичките над 60 български села, изклани или превърнати в бежанци са българите и от градовете в Одринска Тракия: Одрин, Лозенград, Малък Самоков, Бунархисар, Деркос, Кешан, Малгара, Хайребол, Мидия, Енос, Родосто и т.н. . . .

На снимката е картината “Български мъченици” 1877г.

Творбата е на руския художник Константин Маковский с внушителни размери 410 х 240 см. Рисувана е по времето, когато цяла Европа и света са потресени от зверствата на турците при потушаване на Априлското въстание и клането в Батак. За централната женска фигура позира нейната съпруга Юлия Леткова, която също е художник. Картината се продава много бързо, а Маковски изпраща всички пари за пострадалите в България.

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тервел спасителя на Европа

Тервел спасителя на Европа Тервел спасителя на Европа На 15 август 718 година, благодарение на българския владетел Тервел , арабите свалят…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров  Кратка история На 23 юли 1942 г. съставът на Софийския военен съд осужда смъртта на Никола Йонков Вапцаров и…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Кабиле

Кабиле   Кабиле е най-големият тракийски античен град, чиито останки са оцелели до днес. Местността се намира край Ямбол и в…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов Стефан Николов Стамболов  е бележит българския държавник и революционер, както и журналист и поет.Апостол на Вътрешната революционна организация…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ

ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ ЦАР КОНСТАНТИН ТИХ, РОДЕН В СКОПИЕ, СЕ ПОДПИСВА “ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА БЪЛГАРИТЕ” Възкачва се на престола през…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Цар Калоян – “Ромеоубиеца”

Цар Калоян (Ромеоубиеца) Калоян – „Ромеоубиеца“ ( * ок. 1170; † 1207 ) е цар на България от 1197 до…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Войвода Стефан Караджа

Войвода Стефан Караджа  На 11-ти май 1840 година е роде войвода Стефан Караджа. Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Второто освобождение (филм)

Второто освобождение (филм)  Второто освобождение (филм) С архивни хроники и документи, голяма част от които се показват за първи път, филмът…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ  АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ Е ИЗБУХНАЛО НА “1 МАЙ” (нов стил)АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ е избухнало на “1 май” (нов стил) защо…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Александър Батенберг

Александър Батенберг  Александър Батенберг е избран от ВНС за княз на България на 29 април! 🔴 Роден е на 5 април…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Георги С. Раковски

Георги С. Раковски   Георги С. Раковски или Георги Стойков Раковски роден на 14 април 1821 г., в гр. Котел….
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Филип Тотю

Филип Тотю  Зад името на Филип Тотю се крие лицето Тотю Тодоров Топалски, роден на 10 април 1830 г. в…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Сръбско-българска война”

Тест “Сръбско-българската война”   Сръбско-българската война Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.По това време Русия,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е!

Паметникът на “Майка България” в село Гургулят е! Знаете ли, че има само 3 конструкции в света, в които е…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Овладяването на Одринската крепост (1912 – 1913)

“Овладяването на Одринската крепост”(1912 – 1913) 📷На изображението: Българската артилерия при Одрин, март 1913 г.   Балканската война (1912 – 1913) Тази…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Битката при “Клокотница”

Битката при “Клокотница” 📷На изображението: Победата при Клокотница. Худ. М. Гановски и Б. Григоров Битката при “Клокотница”На 9 март отбелязвам…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Втората балканска война” (Междусъюзническа)

Тест “Втора Балканска война” (Междусъюзническа) Втората балканска война или Междусъюзническата , е въоръжен конфликт между  България , от една страна,…
Read More
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Ден на Освобождението на България от османско иго

Денят на Освобождението на България от османско иго Денят на Освобождението на България от османско иго  3 март  е  националният…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест “Какво знаете за 3-ти март ?”

Тест “Какво знаете за 3-ти март?” Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на…
Read More
ЗАБАВНИ ТЕСТОВЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ

Тест България в “Балканската война”

Тест България в “Балканската война” Балканската война , наричана още  Първата балканска война , е военен конфликт между  Османската империя…
Read More
{"dots":"true","arrows":"true","autoplay":"true","autoplay_interval":"6000","speed":"1000","loop":"true","design":"design-2"}